Стълб 1: Превенция, скрининг и ранно диагностициране

29. Приветства подхода на Комисията за превенция на крехкото здраве и функционалния спад; насърчава Комисията да приложи холистичен подход по отношение на превенцията; посочва системната връзка между социално-икономическия статус и здравните резултати през целия живот; приканва Комисията и държавите членки да разрешат структурните въпроси, включително здравната неграмотност, и да противодействат на социално-икономическите неравенства (които водят до неравнопоставеност в здравеопазването); от друга страна, като приема, че личната отговорност трябва да изиграе роля за подобряване на здравния статус, оспорва оказвания натиск върху гражданите за подобряване на техния здравен статус без подходящо разрешаване на структурните въпроси; в тази връзка приканва Комисията и държавите членки да създадат структурни условия за справяне със структурните неравенства и неравнопоставеността в здравеопазването, включително здравната неграмотност, и да предоставят необходимото финансиране за по-задълбочено проучване относно ролята, която местните общности могат да играят за справянето с тези неравенства;

30. Приканва Комисията и компетентните органи на държавите членки да признават, насърчават и финансират всички форми на превенция, т.е. поощряване на здравословния начин на живот, редовните контролни прегледи, ранната интервенция за забавяне или спиране на развитието на дадено заболяване в началните стадии, както и разработването на превантивни мерки с цел забавяне на влошаването на пациентите с хронични заболявания;

31. Посочва, че интелектуалната мобилност може да се увеличи чрез достъпа до учене през целия живот — също и в по-напреднала възраст — и по този начин да се противодейства на деменциите;

32. Подкрепя подхода на Комисията по отношение на насърчаване на здравето посредством интегрирани програми; подчертава обаче, че тези програми следва да почиват на факти (да отразяват настоящите и бъдещите потребности на застаряващото население); подчертава също така, че тези програми следва да включват подходящ подход по отношение на въпроси, които не са (изцяло или пряко) свързани с индивидуалното поведение, например условия на околната среда (качество на въздуха, качество на водата, намаляване на шума, управление на отпадъците), здравословни и безопасни условия на труд (управление на възрастта), както и защита на потребителите (правила за маркетинг и реклама, безопасност на храните, права на потребителите);

33. Подкрепя подхода на Комисията за увеличаване на физическата активност на населението с цел повишаване на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, като припомня, че липсата на редовни физически упражнения води до редица здравословни проблеми, което според СЗО е четвъртият най-често срещан рисков фактор, водещ до смърт; изразява загриженост, че по-голямата част от гражданите на ЕС не упражняват препоръчителната ежедневна физическа активност;

34. Насърчава установяването на близка връзка между остаряването в добро здраве и по-широкото развиване на физическата активност в рамките на образователните програми; припомня значението на ежедневните решения (физическа активност, хранителен режим и т.н.) за превенцията на здравословните проблеми; призовава Комисията и компетентните органи на държавите членки да предприемат действия за насърчаване на хората на всички възрасти да упражняват по-голяма физическа активност като средство за подобряване на индивидуалното им здраве, което ще се изрази в увеличаване на броя на годините, прекарани в добро здраве, както и в съществени ползи за обществото под формата на общи резултати, свързани с областта на общественото здраве и на финансите;

35. Приветства Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, и по-специално вниманието, което се обръща в него на сътрудничеството между Комисията, държавите членки, промишлеността и предприятията, обществените и частните заинтересовани страни, работещите в областта на здравеопазването и грижите и представителните организации на възрастните хора и пациентите, обмена и трансфера на добри идеи и най-добри практики (напр. цифровата платформа „Пазар“) и оптимизирането на съществуващите финансови инструменти; подчертава необходимостта от това остаряването да се разглежда като шанс, а не като бреме, и да се признава и насърчава важното значение, което имат за обществото възрастните хора, техният опит и продължаващият им принос за обществото; приветства подхода на Комисията и неговата ясна насоченост към насърчаването на жизнеността и достойния живот на възрастните хора в Европа посредством иновации, които са от значение за тях, укрепването на „културата на активен живот на възрастните хора“ в една Европа, благоприятстваща съвместния живот на различните поколения, и направляването на този процес заедно с признати партньори от сферата на научните изследвания и гражданското общество;

36. Напомня необходимостта от по-пълно признаване на неформалното и самостоятелното учене на по-възрастните работници, по-специално наученото благодарение на доброволческа дейност или неофициални грижи;

37. Призовава Комисията да даде приоритет на факторите, които могат да повлияят на начина, по който остаряват хората в Европа, като например високите стойности на консумация на алкохол и тютюневи изделия;

38. Подкрепя целите на Комисията за допълнително развиване на системи за интегрирани грижи и лечение; като взема предвид целесъобразността на съществуващите, предпочитаните и бъдещите системи за грижи и лечение във връзка с допълнителното им развиване и като отчита надлежно принципа на субсидиарност в областта на общественото здраве, приканва държавите членки и компетентните органи да разработят национални, регионални и местни системи за грижи и лечение, които да включват цялостен и интегриран подход към управлението на свързаните с възрастта заболявания; приканва Комисията да подпомага държавите членки в тази връзка, като зачита регионалните и местните различия в очакванията, нормите и ценностите на гражданите; насърчава Комисията да се възползва от работата на Европейската агенция по лекарствата в областта на лекарствата за възрастни хора и да я интегрира, за да се подобри достъпът до безопасни и подходящи лекарства за възрастните пациенти;

39. Приветства намерението на Комисията да прилага индивидуални схеми за управление и планове за грижи; въпреки това, макар и да признава, че е необходим подход, насочен към клиента/пациента, счита, че цената на такъв подход по отношение на използването на обучени лица, предоставящи грижи, и на подходящи „инструменти“, не следва да се поема единствено от гражданите, а следва да се счита обществена отговорност, гарантираща солидарност между поколенията и в рамките на всяко поколение; счита, че следва да се разгледа въпросът за нови форми на солидарност, които се крият в потенциала на възрастното поколение и които следва да бъдат включени в решенията на въпроси, свързани с грижите и лечението;

40. Насърчава амбицията на Комисията по отношение на електронното здравеопазване, целяща да го превърне в значим и основен аспект от бъдещите системи за грижи и лечение; въпреки това признава, че решенията, свързани с електронното здравеопазване, макар и полезни, не биха могли да подобрят значително здравните резултати, включително психическото благосъстояние, ако заменят прякото взаимодействие между хората, вместо да бъдат интегрирани към подход, основаващ се на директни отношения между пациенти и специалисти от областта на здравеопазването; счита, че технологията за електронно здравеопазване не следва да отслабва връзката на доверие между възрастните хора и специалистите от областта на здравеопазването;

41. Отчита намерението на Комисията да допринесе за увеличаване на икономическата ефективност на системите за грижи и лечение; въпреки това изтъква, че непрекъснатото увеличаване на цените на общите разходи за здравеопазване и социално подпомагане не може да се приписва единствено на застаряващото население; признава, че нарастващото разпространение на хронични заболявания играе съществена роля за увеличаване на разходите за здравеопазване и социално подпомагане, но отбелязва, че когато тежестта на разходите за здравеопазване се поема във все по-голяма степен от физическите лица, това е вероятно да създаде порочен кръг, при който здравето и благосъстоянието на хората се излага на риск, тъй като те са принудени да преразпределят своите често ограничени средства или се налага да отсрочват, прекъсват или дори да се отказват от лечение, помощ и/или подходящо хранене, което на свой ред може да доведе до още по-високи разходи за здравно обслужване както за физическите лица, така и за обществото;

42. Отчита целта на Комисията за справяне с правните и регулаторните неясноти и разпокъсването на пазара, но подчертава, че всички необходими пазарни реформи следва да отчитат важността на това здравните грижи да бъдат финансово достъпни за гражданите и че следва да се признава, зачита и спазва компетентността на националните и регионалните правителства и на местните органи по отношение на здравеопазването и социалната закрила, без да се прави компромис с нуждата от инвестиции в схемите за предоставяне на грижи в рамките на общностите;

43. Продължава да застъпва мнението, че са необходими допълнителни реформи на пенсионните системи, които да ги запазят адекватни, устойчиви и сигурни, като се отдели специално внимание на намаляването на разликата в заплащането между мъже и жени и следователно в пенсиите, като равнището на пенсиите трябва също да остане предвидимо за бъдещите поколения; за тази цел призовава за установяване на по-голяма съгласуваност между ефективната пенсионна възраст, официалната пенсионна възраст и средната продължителност на живота; призовава онези държави членки, които са увеличили законово установената пенсионна възраст или възнамеряват да го направят, да насърчават заетостта на възрастните хора, например посредством мерки за данъчни и социални облекчения;

44. Приканва Комисията да извърши цялостен анализ на потенциала на здравеопазването в Европа във връзка с националния потенциал в държавите членки, предвид сериозния недостиг на здравни работници в някои държави членки поради факта, че в други европейски страни условията на труд са по-привлекателни;

45. Приканва Комисията да изготви стратегия, насочена към постигане на равни възможности за всички европейски граждани в областта на здравеопазването, за да се създаде система за сътрудничество между европейските държави, които губят голям брой здравни работници, и тези, които се възползват от техните услуги;

46. Е на мнение, че политиките на балансиране на семейния и професионалния живот позволяват на жените да се справят по-добре със стареенето, предвид факта, че работата повишава качеството на живота; вярва, че подобни политики също така позволяват на жените да избегнат разликата в заплащането и следователно риска от бедност на по-късен етап от живота в случаи, когато, за да съчетаят семейния и професионалния живот, са принудени да изберат работа на непълен работен ден, нередовна или нетипична работа, тъй като това има отражение върху пенсионните вноски;

47. Счита, че е необходимо да се положат допълнителни усилия за осигуряване на подходящ размер на пенсиите, чрез борба срещу дискриминацията на пазара на труда, основана на пола, по-специално чрез намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

48. Подчертава необходимостта от лична отговорност, като има предвид, че гражданите също трябва да помислят какво могат да направят, за да гарантират пенсионната си възраст; подчертава също ключовата роля на семейството и на солидарността между поколенията;

49. Приветства подхода на Комисията по отношение на активния живот на възрастните хора и възможностите за независим живот, и по-специално широкообхватното му виждане за ролята и значението на „мястото на остаряване“, тъй като радиусът или периметърът, в който хората живеят своя живот, се скъсява все повече с напредване на възрастта, а възрастните хора, като тенденция, предпочитат да живеят независимо възможно най-дълго, като остават активни в своята общност; подчертава необходимостта от насърчаване на възрастните хора да живеят независимо в собствените си домове, докато е възможно и ако те го желаят, за да се намалят както физическите, така и психическите сътресения, свързани с нарушаване на обичайния им начин на живот; освен това подчертава, че решението не е само домове за възрастни хора, но също така и квартали, в които протича активно общуване между различните поколения във всички области; при това счита СП ИЗС (съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“) за важен инструмент за улесняване на всекидневието на хората чрез технически помощни средства;

50. Насърчава Комисията в своята оценка на решенията за самостоятелен начин на живот да разгледа проблемите, свързани с разминаването, което съществува в много държави членки, между средната продължителност на живот в добро здраве и пенсионната възраст, при което е вероятно много хора да попаднат в период, в който вече не са в състояние да работят, но все още не могат да получат пълни пенсионни права;

51. Припомня, че възрастните граждани са актив на нашите общества и че е от съществено значение да се използват техните знания и опит във всички сфери на живота и да се подкрепя тяхната самостоятелност възможно най-дълго;

52. Счита, че е от изключително значение да се провежда борба срещу информационната изолация сред възрастното поколение и че достъпът до нови технологии и тяхното ползване представляват един от съществените инструментите за остаряването в добро здраве, активния живот на възрастните хора и тяхното социално приобщаване.

53. Приканва Европейската комисия да насърчава осигуряването на достъпна и финансово приемлива физическа среда и подпомагане на адаптирането на домовете за възрастни хора, с цел да се улесни самостоятелният им живот; подчертава, че адаптирането на жилищата остава най-добрата превенция срещу битови произшествия, които причиняват сериозни увреждания и последващи значителни семейни и публични разходи и които представляват пречка за активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве;

54. Подкрепя целта на Комисията за създаване на условия, благоприятни за възрастните хора, така че да се избегне ограничаването на техния потенциал и (оставащ) капацитет поради обстановката и да им се помогне да запазят своите физически и умствени способности възможно най-дълго и да живеят в семейна и сигурна обстановка, като същевременно се предотвратява социалната изолация; приканва обаче Комисията да насърчи създаването на среда на принципа „проектирано за всички“ и подчертава, че въпросната среда следва да се разбира в широк контекст, не само като включваща застроената градска и селска среда с удобни, безопасни и достъпни домове, тротоари, градове и прочие, но също така и социалната, психологическата, културната и природната среда, предлагаща разнообразни дейности, в които всеки може да открие възможност за лично развитие и споделена мотивация; подчертава, че тази градска среда следва да гарантира на възрастните хора по-голяма достъпност на ползите, които предлага животът в гъстонаселен район, благодарение на по-лесния достъп до жизненоважни удобства, и посочва, че въпреки продължаващата урбанизация много хора все още живеят на село, където са необходими новаторски решения;

55. Освен това подчертава значението на адаптирането на вътрешното пространство на домовете на възрастните, за да се предотвратят по-успешно битовите произшествия и падания и да се удължи независимият живот; насърчава държавите членки да гарантират допустимостта на адаптирането на жилищата за възрастни хора за финансиране; подкрепя мерките, чрез които ще се избегне изолацията на възрастните и/или трудно подвижните граждани и ще се преодолее социалното заклеймяване вследствие на болестите, било те свързани с възрастта или не;

56. Подчертава необходимостта от постигане на баланс между селските и градските райони по отношение на грижите за възрастните хора; счита, че технологичните иновации чрез ИКТ следва да обърнат внимание на предизвикателствата, свързани с мобилността, пред които са изправени по-възрастните хора, живеещи в селските райони;

57. Подчертава необходимостта да бъде отделено специално внимание на включването на възрастни хора, които живеят в отдалечени райони или при множество неблагоприятни обстоятелства;

58. Подкрепя усилията на Комисията за създаване на съобразени с нуждите на възрастните хора среди, за да се гарантира, че потенциалният (и оставащ) капацитет на възрастните хора няма да бъде възпрепятстван от тяхната среда; подчертава, че тези среди трябва да бъдат разглеждани в по-широк контекст, не само по отношение на застроената околна среда, но също така и във връзка със социалната, психологическата, културната и природната среда; насърчава Комисията в този контекст да предложи и европейски законодателен акт за достъпността;

59. Призовава Комисията да направи преглед на съществуващите решения и най-добри практики във връзка с възприемането на нов подход към активното остаряване и създаването на всеобхватна и съвместима система за активен живот на възрастните хора във всички държави членки;

60. Предлага политиките на ЕС, провеждани в рамките на дял XІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз относно образованието и спорта, да включват компонент в подкрепа на активния живот на възрастните хора;

61. Подчертава, че премахването на архитектурните препятствия за хората с увреждания също има положителен ефект за мобилността на възрастните хора, като им помага по-дълго да се радват на независим и активен начин на живот; следователно счита, че е важно тези препятствия да бъдат отстранени и в малките градове, където живеят голям брой възрастни хора;

62. Предлага да се насърчава съчетаването на излизането в пенсия с някакъв вид активност;

63. Призовава Комисията да внесе предложения за мерки срещу дискриминацията на възрастни хора при достъпа до пазара на труда, на работното място и при изпълнение на професионалните задължения с цел постигането на работен свят, който е постоянно благосклонен към всички поколения;

64. Призовава работодателите да положат повече усилия, където е необходимо, да адаптират условията на труд към здравословното състояние и способностите на по-възрастните работници и да насърчат подобряването на имиджа на възрастните граждани на работното място;

65. Посочва, че остаряването не носи само предизвикателства, но също така предлага възможности, особено в областта на иновациите, които в дългосрочен план биха могли да допринесат за създаването на работни места и засилване на икономическото благосъстояние в Европа;

66. Приветства подхода на Комисията по отношение на финансовите инструменти, процесите на стандартизация, развиването на хранилище за информацията, улесняване на сътрудничеството и полезните взаимодействия и обмена на добри практики между държавите членки; изтъква обаче, че следва предварително да се свържат тези цели с настоящите потребности и изисквания (т.е. да се гарантира, че политиките, програмите и услугите почиват на факти и следователно са подкрепени от представителна оценка и редовно наблюдение, така че да се улесни и ускори създаването на ЕС, съобразен с нуждите на възрастните хора); ето защо приканва Комисията да разработи стандартизирани инструменти за оценка и наблюдение, които да предоставят данни, необходими за изготвянето на препоръки за политики, основани на факти, за разработването на програми, както и за предоставянето на (здравни/свързани с полагане на грижи) услуги;

67. Подкрепя подхода на Комисията по отношение на съобразените с нуждите на възрастните хора иновации; приканва обаче Комисията да гарантира, че тези иновации са ориентирани към крайните потребители и са лесни за използване, като включват активно техния потенциал; в тази връзка приканва Комисията да разработи методология за оценка на настоящите и бъдещите потребности на възрастните хора и да включва в по-голяма степен крайните потребители в своите политики и програми за финансиране; припомня, че аспектите, адаптирани към потребностите на възрастните хора, обикновено се оказват също така от полза и за по-младите поколения;

68. Счита, че е необходима по-добра координация между различните равнища, които участват в разработването на решения за активен живот и остаряване в добро здраве на възрастните хора, и подчертава нуждата от многостепенно управление в тази област; счита, че регионалните и местните органи не трябва да бъдат възприемани просто като изпълнителни органи, а следва да бъдат включени в целия процес на вземане на решения и оценка;

69. Подчертава важната роля на местните и регионалните участници при модернизирането, подобряването и рационализирането на услугите в областта на здравеопазването и социалните грижи с цел да се създадат модели, даващи по-добри резултати за отделните индивиди на трудовия пазар;

70. Приветства съществуващите инициативи за осигуряване на достъпност, като наградите „Достъпен град“; призовава Комисията да приеме един амбициозен европейски законодателен акт за достъпността с цел развиване на пазара на достъпни стоки и услуги;

71. Насърчава идеята за предлагане на неформално обучение на по-младите поколения за предоставяне на общи грижи за възрастните хора;

72. Подчертава изключителната роля на по-големи инвестиции и средства в областта на образованието, обучението и повишаването на професионалната квалификация, като се дава предимство на ученето през целия живот и на насърчаването на здравословен начин на живот, за да бъде създаден работен свят, който е благосклонен към всички поколения и дава възможност на по-възрастните работници да се наложат в постоянно изменящата се технологична среда; в тази светлина настоятелно призовава за отделяне на особено внимание на ученето през целия живот в рамките на програмата „Еразъм за всички“, която представлява ефикасен инструмент за поощряване на образованието и непрекъснатото професионално развитие за гражданите на Съюза от всички възрасти;

73. Подчертва необходимостта от цялостен подход спрямо застаряването и от всеобхватно развитие и реформи не само в областта на ученето през целия живот и пазара на труда, но също така и по отношение на достъпа до тях, включвайки фактори като транспорт, инфраструктура и сгради;

74. Подчертава необходимостта от създаване на системи за подпомагане на хора, които полагат грижи за членове на семейството;

75. Подкрепя подхода на Комисията за насърчаване на създаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, като следва да се разбере, че тази среда има ключов принос за постигането на активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве през целия жизнен цикъл; посочва обаче, че само да се насърчава създаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, няма да бъде достатъчно, за да се гарантира реално подобрение по отношение на въпроси като мобилност на хората, достъпност на различните части на квартала за пешеходци, средства за социално участие в общностите, както и достъп до качествени и финансово приемливи услуги и грижи и до подходящи и финансово приемливи жилища;

76. Приветства целта за насърчаване на изграждането на среда, благоприятна за нуждите на възрастните хора, като важен инструмент за подпомагане на работещите и търсещите работа възрастни хора и за насърчаване на приобщаващите общества, предлагащи еднакви възможности на всички;

77. Подчертава значението на гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд като условие за устойчивост на професионалния живот и активен живот на възрастните хора, особено по отношение на работници с увреждания или хронични заболявания; посочва, че ИКТ и машините биха могли да имат ключова роля, облекчавайки физическия труд на застаряващата ни работна сила; призовава Комисията и държавите членки да насърчават такива технологии, когато това е уместно; приветства признаването на значението на превенцията в първия стълб на Стратегическия план за изпълнение; изразява убеждение, че превенцията има също ключова роля на работното място, подобрявайки здравеопазването на работното място и намалявайки в резултат на това натиска върху здравните системи и системите за полагане на дългосрочни грижи;

78. Изразява убеждението, че за да бъдат предотвратени и избегнати сериозни недостатъци при достъпа до пазара на труда, които биха довели до допълнително забавяне на икономиката и биха представлявали заплаха за нивото на просперитет в Европа, са необходими всеобхватни реформи; подчертава в това отношение необходимостта да се разработи широкоперспективно виждане, в което да се вземат под внимание въпроси като икономическата политика, заетостта, социалната сигурност, социалната закрила, равенството между половете и дискриминацията;

79. Приветства настоящите инициативи в областта на стандартизацията, като мандатите, свързани с принципа „проектирано за всички“, достъпност на ИКТ и на застроената околна среда; отбелязва ангажимента, поет от Комисията, да започне подобни инициативи за европейски стандарти в областта на електронното здравеопазване и независимия живот; призовава Комисията и органите по стандартизация към по-голямо включване на потребителите в тези инициативи, за да се отговори подходящо на техните потребности;

80. Призовава Комисията и държавите членки да организират кампании за подобряване на общественото мнение по отношение на приноса и продуктивността на по-възрастните работници, по-специално на тези с увреждания или хронични заболявания;

81. Счита, че възрастните хора имат нужда от адекватно равнище на доходи, жилища, достъп до всички здравни, социални и културни услуги, както и от силни социални мрежи, за да подобрят качеството на своя живот, и също така имат нужда от възможност да продължат своя принос към пазара на труда, ако желаят, без ограничения, произтичащи от дискриминация въз основа на възрастта;

82. Подчертава значението на това да бъдат подкрепени и улеснени по-възрастните доброволци и доброволческата дейност между поколенията; счита, че както доброволческата дейност, така и инициативи за възрастното население от типа „възрастни помагат на възрастни“, биха могли да се окажат средство за включване и за разумен принос към устойчивостта на системите за полагане на дългосрочни грижи; поради това насърчава развитието и иновациите в тази област;

o

o o