В какъв мащаб трябва да се осъществи икономическия анализ на видовете водоползване?

• 
  Мащабът, на който се извършват основния натиск и видовете водоползване (например подрайон на речния басейн или специфичен стопански подотрасъл);
  
• 
  Мащабът на взимане на решения, например на кой мащаб и за кои решения се използва анализа. Например, ако някои мерки се прилагат на определен дисагрегиран мащаб (например даден вододел или даден икономически отрасъл), може да е подходящо осигуряване на информация за икономическото значение на видовете водни услуги на този мащаб; и
  
• 
  Мащабът за информиране, консултации и участие. Важно е да се гарантира, че ключовите показатели се изчисляват в мащаб, който съвпада с мащаба на консултациите и участието. Този мащаб може да бъде и по-малък (например вододел или даден икономически отрасъл) от речен басейн или район на басейново управление.
  

Количествена цел на РДВ за подпочвените води е балансирано черпене и възстановяване. За варовиковия водоносен слой около Lille, съответното ниво на дисагрегиране за икономическия анализ съответства на подпочвени единици, за които:

• 
  Възстановяването може да бъде оценено за всяка отделна единица;
  
• 
  Едно черпене се намира само в една единица (няма черпене по границите);
  
• 
  Черпенията в една единица нямат (или ограничен) ефект върху пиезометрията в другите единици.
  

Ако са изпълнени всички тези условия, физическата система може да бъде приета за басейн и икономическата информация за тези черпения може да бъде събрана от този басейн. По отношение на натиска е важно да се отчетат черпенията, регистрирани от националните служби или водните агенции и самостоятелните черпения. Вторият вид информация ще бъде по-трудна за събиране, тъй като рядко се обобщава от водоснабдителите или публичните агенции, отогварящи за мониторинга на услугите във водния сектор.

• 
  Икономически дейности (земеделие, промишленост, туризъм);
  
• 
  Хидрографски компоненти;
  
• 
  Социални аспекти и земеползване;
  
• 
  Наличност на различните изискуеми данни.
  

В резултат на това, съответният мащаб за социално-икономически анализ, особено за големи и хетерогенни речни басейни, е до известна степен между ниво воден обект и речен басейн. За поделянето на басейна в кохерентни социално-икономически територии беше предложено да се съберат социално-икономически данни, информация за планирането и земеползването, които да се адаптират от съществуващия мащаб на анализа, например хидрографски или административни, към мащаба, който отговаря на изискванията на Рамковата директива за водите. Един от основните интереси на този подход е да се включат урегулирането на земята и икономическите аспекти в анализа, за да се улесни информирането, консултациите и участието на обществеността и заинтересованите участници.

Анализът на натиска и въздействията, наред с определянето на значимите проблеми при управление на водите, показват, че различните екологични проблеми възникват на различно ниво:

• 
  Натискът въздейства на целия речен басейн, например контрола на дебитите в горната част на течението на речния басейн ще окаже въздействие върху дебита в долното течение, докато поставянето на бент в долното течение може да спре миграцията на риба и по този начин да повлияе върху екологията на цялата река;
  
• 
  Натискът има и местно въздействие, т.е. черпенето в ограничен водоносен слой или замърсеното заустване в реката, което в последствие естествено ще се разпространи; и
  
• 
  Дифузният натиск често трябва да бъде отчитан на ниво речен басейн, тъй като той е допълнение към натиска, който се осъществява в речния басейн, който се проучва.
  

Анализът на рентабилността трябва да се осъществи на нивото, на което възникват екологични проблеми, за да се гарантира, че разходите (особено други икономически разходи) и ефективността на мерките са напълно отчетени при анализа. В много речни басейни трябва да се отчитат екологични проблеми, които възникват на различно ниво.

• 
  Стъпка 1 – Оценете на мащаба, на който възникват екологичните проблеми и ги съответно ги класифицирайте (от най-големия до най-малкия мащаб). Тази оценка пряко се основава на анализа на натиска и въздействията;
  
• 
  Стъпка 2 – Осъществете анализ на рентабилността за екологичните проблеми, които възникват на ниво речен басейн или в най-голям мащаб и изберете мерките за разрешаване на тези проблеми;
  
• 
  Стъпка 3 – Оценете въздействието на тези мерки върху други екологични проблеми, тъй като е вероятно мерките да окажат въздействие върху няколко проблема. Определете останалите екологични проблеми, които трябва да бъдат разрешени;
  
• 
  Стъпка 4 – Осъществете анализ на ефективността за екологичните проблеми, които възникват на следващите най-големи мащаби;
  
• 
  Анализът продължава докато съществуват значими екологични проблеми. В края на процеса, добавете всички разходи за мерки, насочени към различни екологични проблеми.
  

В някои случаи, анализите на рентабилността се осъществяват едновременно за различни екологични проблеми. Тогава е важно да се осигури координация и непрекъсната обратна връзка между различните анализи, които се осъществяват.

• 
  Стъпка 1 – Започнете анализа с най-горния подбасейн по течението. Определете рентабилните мерки за този подбасейн наред с общите разходи и тяхното въздействие върху състоянието на водните обекти;
  
• 
  Стъпка 2 – Оценете въздействието (ако има такова) на тези мерки върху състоянието на водните обекти в следващия подбасейн надолу по течението; и
  
• 
  Стъпка 3 – Ако очакваното състояние на водите в подбасейна надолу по течението е под доброто състояние на водите в някои/ всички водни обекти, се извършва анализ на рентабилността на нивото на този воден басейн, за да се определят нови мерки, тяхното въздействие и разходите за тях.
  

Анализът продължава с тези стъпки, които се изпълняват последователно за всички подбасейни преминавайки през подбасейните надолу по течението на реката. Ясно е, че е необходимо да се гарантира, че анализът преминава редовно през различните нива, т.е. подбасейн, басейн, държава или груха държава, за да може мерките, които се отнасят за различните мащаби де бъдат адекватно отчетени и анализирани (например оценката на потенциалната роля на данъците върху замърсяването може да изисква пряк анализ за всички речни басейни в дадена страна, ако данъците се ръководят от национални политики), както е показано в Пример 4. Първо можете да проучите мерките, които се прилагат в голям мащаб на всички подбасейни, а след това да преминете към мерките, които се прилагат в по-малък мащаб и които могат да извлекат по-точно по-широкото въздействие на големите мерки. Може би е практично да се осъществят отделни анализи на рентабилността за отделните екологични проблеми.

• 
  Мащаба на самите водни обекти;
  
• 
  Мащаба, на който се проявяват натиска и въздействията (към кои територии трябва да бъдат насочени мерките, за да се възстанови доброто състояние на водите); и
  
• 
  Мащаба, на който ще се прилагат мерките (виж следващата точка).
  

Внимание! Някои мерки за подобряване състоянието на водите имат точно определен зададен мащаб на приложение/ изпълнение, който трябва да бъде отчетен при анализа на рентабилността (например еко таксите често са национални инструменти). В други случаи, анализът на съществуващите видове водоползване, натиска и въздействията води до определяне на по-малки географски територии (например даден вододел в рамките на един воден басейн), подотрасли (например химически отрасъл) или под-видове водоползване (например големи потребители на вода с басейни), към които се насочват мерките (например възстановяването на дадена влажна зона, или промяна в цените на водата в някой град, или промяна на напоителния режим).