Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
Пример 4 – Приложение на поведенческо моделиране: Търсене на вода за напояване в Tarquinia (Лацио, Италия)
Изтегляне 5.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Реално търсене на вода Предложено повишение на цената на водата +5%
- Ценова еластичност на търсенето
- 4. Какъв е най-подходящият подход, в зависимост от обстоятелствата
- Подход Силни страни Слаби страни Кога е подходящо
- НЕПРОПОРЦИОНАЛНИ РАЗХОДИ
- 1. Кога да оценяваме непропорционалните разходи
- Обозначаване на силно модифицирани водни обекти (СМВО)
- Времева дерогация
- По-малко строги екологични цели
- Пример 1 – Непропорционални разходи при обозначаването на силно модифицирани водни обекти: Пример от Холандия
- Задача по обозначението Заприщен естуар (1) Низинен поток (2)
- Пример 2 – Разглеждане на времева дерогация в Alsace (Франция)
- Фигура 1
- Разход
- Внимание! Оценка на всички ползи за обществото…
- Как се сравняват алтернативите
- Какво е непропорционален
Пример 4 – Приложение на поведенческо моделиране: Търсене на вода за напояване в Tarquinia (Лацио, Италия) Видовете водоползване от река Marta се характеризират с голям брой ползватели и висока степен на замърсяване. Поддържането на дебита на водата над жизнено необходимия минимум е основна цел за управниците, отговарящи за водите и хигиенните власти. Това обаче, изисква по-ниско търсене за някои икономически отрасли в периоди на значителен воден дефицит. Следователно, за да се оцени ролята, която цената на водата може да играе за намаляване търсенето на вода от селското стопанство, е разработен икономически линеен програмен модел за цялата напоителна система. След подробен анализ на напоителната и селскостопанската системи, моделът е разработен като обединение на подмодели, представляващи условията, пред които са изправени различните видове ферми (разнообразен земеделски труд, финансови ограничения) и за различни области на напоителните системи с различни водни ресурси и водоснабдителни системи. Целта на линейния програмен модел беше да максимизира брутния доход от селскостопански дейности, отчитайки основните ограничения, пред които са изправени фермерите по отношение на наличието на работна ръка, достъп до наемни работници, ограничения в земята, ограничения при редуването на култури и наличие на вода. Изграден въз основа на редица уравнения и неравенства, които свързват ресурсните (торове, труд, вода) и резултатни (добив, нетни разлики) променливи, и във връзка с разнообразните култури, моделът идентифицира комбинацията от култури, които осигуряват най-големи доходи от селско стопанство в рамките на ограниченията. Чрез сравнението на моделите за засаждане, определени чрез модела с двугодишната информация за реалните модели на засаждане, моделът беше калибриран и валидиран. След това моделът беше използван за определяне на промените в моделите на засаждане, доходите от селско стопанство и консумацията на вода, които произтичат от цената на водата за напояване. Моделът беше прилаган няколко пъти с различни ценови нива, а консумацията на вода при всяко ценово ниво и изчислена чрез този модел, беше отчитана. Получените резултати от различните моделни симулации, т.е. търсенето на вода и ценовата еластичност на търсенето на вода при различните ценови равнища, са представени в таблицата.
Имайте предвид, че изчислените стойности за търсенето на вода и еластичността са валидни за условия, близки до реалните стопански политики. Значителните промени в тези политики, например промяна в субсидиите и цената на земеделските продукти, биха променили и възможностите и ограниченията, пред които са изправени фермерите, и следователно тяхната реакция към промените в това ценово ниво. 4. Какъв е най-подходящият подход, в зависимост от обстоятелствата? Всеки подход, посочен по-горе има своите силни и слаби страни и е повече или по-малко подходящ според обстоятелствата, както е представено в Таблица по-долу.
Подходът, избран за оценка на взаимоотношенията между цената и водоползването ще зависи и от информацията и наличните човешки и времеви ресурси. Например, извършването на литературен преглед и обсъждането на промените в ценовата политика с ключовите заинтересовани участници може да бъде само краткосрочна възможност. Въпреки това, в дългосрочен план е важно да се гарантира постигането на по-стабилни и точни резултати. Също така е важно да се гарантира, че анализът и степента на детайлност са подходящи за проблема в съответния речен басейн. Очевидно, стимулиращият ефект на ценовите политики е важен, но не е единствената мярка за постигане на целите на РДВ. Дефинирането на нови ценови политики също трябва да отчетат възвращаемостта на разходите, както е посочено в Член 9 (виж информационен бюлетин Отчитане на възвращаемостта на разходите). Освен това при дефинирането на тези нови политики трябва да се отчетат и други социални, екологични и икономически въздействия. НЕПРОПОРЦИОНАЛНИ РАЗХОДИ Текстове в директивата: Член 4 (Параграфи 3-5 и 7) Триетапен подход: Стъпка 3.3 Виж други информационни бюлетини: Оценка на разходите, Анализ на рентабилността
Анализът на разходите, който ще определи дали те са непропорционални или не, трябва да бъде извършен на значително ранен етап от процеса, около 2006, за да се гарантира, че могат да бъдат проведени консултации с обществеността, като важен елемент на икономическата оценка (от 2008) и, че работата може да бъде координирана с други експерти, тъй като този процес ще изисква комбинация от технически и икономически познания. Точният алгоритъм на задачата на анализа е представен в Прозорец 5 в края на настоящия информационен бюлетин. Ако постигането на добро качествено състояние е възможно само след 2015, за същата година може да се предвиди междинна по-малка цел и в ПУРБ трябва да се предвиди времева дерогация. Ако през 2009г. се установи, че доброто състояние не може да се постигне до 2027, в плана трябва да се предвидят по-малко строги цели. Пример 1 – Непропорционални разходи при обозначаването на силно модифицирани водни обекти: Пример от Холандия При обозначаването на силно модифицирани водни обекти (съгласно Член 4.3) трябва да бъдат представени алтернативи на полезните цели на водния обект. Тези алтернативи трябва да бъдат: 1) технически приложими, 2) по-добра екологична възможност и 3) да не предизвикват непропорционални разходи. В работната група на ЕС за силно модифицирани води, четири типично холандски водни обекти* бяха изпитани за обозначаване на СМВО. Обобщение на алтернативите за поддържане на полезните цели и разходите за тях са представени в таблицата по-долу. Тази таблица показва, че независимо от това, че абсолютните разходи (А) могат да изглеждат високи за първия случай (1000 милиона €), относителните разходи, изразени за кв.км. възстановен воден обект (В) показват различна картина. Там разходите също са най-високи за първия случай (6000 €/км2), но те са много по-подходящи, отколкото при другите случаи. Друг представен критерий е мащаба на разходите към размера на водосборния басейн (С), който в този пример противоречи на заключенията на подход А: сега разходите за случай 1 са най-малки (5 €/км2). Показаното упражнение показва как подобно ‘сравнение’ може да представлява рамка за оценка на непропорционалността на разходите. Трябва да имате предвид, че като крайното заключение, трябва също да бъдат отчетени и въпроси като възможността за плащане и (присъщата) стойност на вида възстановени екосистеми.
* Проучените водни обекти са: Естуара на река Haringvliet (Заприщен естуар; 1); Hagmolenbeek (низинен поток; 2) и Veluwerandmeren & Loosdrechtse Plassen (плитки езера; 3) Източник: M. van Wijngaarden (2002, предстои). Пример 2 – Разглеждане на времева дерогация в Alsace (Франция) В югозападната част на региона Alsace (Франция), миньорските дейности за добив на поташ причиняват силно замърсяване на алувиалния водоносен слой в долината Rhine. Замърсяването е причинено от огромните сметища, които съдържат сол (натриев хлорид), натрупваща се там от началото на 20 век и процеждаща се от дъждовете. Замърсената вода прогресивно се увеличава във времето, следвайки потока на водоносните слоеве. Проведени са редица мерки, насочени към намаляване емисиите на сол, увеличаване премахването на солта и ускоряване на разтварянето посредством изкуствено възобновяване на водоносния слой, които доведоха до значително намаляване на натиска през последните 10 години. Тези мерки, обаче, не са достатъчни за възстановяването на качеството на водоносния слой до 2015 година. За изпробване ефективността на мерките беше използван хидродинамичен модел. Резултатите показват, че ако приложените вече мерки се запазят от 2002 до 2027, концентрацията на сол във водата ще падне под 250 мг/л в целия водоносен слой (отговарящ на нормата и за питейна вода) и приблизително 96% от солта във водоносния слой през 2002 ще бъде елиминирана. От този модел може да се заключи, че настоящите мерки са достатъчни за постигане на целта за добро състояние през 2027, и, че може да бъде дефинирана времева дерогация, ако по-интензивните, алтернативни програми от мерки са неприемливо скъпи. Този сценарий отговаря на “третата най-добра” възможност, както е показано на Фигури 1 и 2 по-долу. Бяха формулирани две по-интензивни алтернативи за постигане на целите за 2015. Първата (или “втората най-добра”) възможност включва изграждане на нови линии на помпените кладенци за предотвратяване разпространението на замърсяването, за да се постигне екологичната цел през 2021. “Първата най-добра”” възможност включва изграждане на хидравлични бариери плюс линия на помпените кладенци и водопровод за отвеждане на изпомпаната вода, посредством която целите ще се постигнат до 2015. Разходите за тези възможности все още се проучват. Следните графики представят трите възможности според възможността да се постигнат качествените и времевите цели. 
Предварителният анализ показва, че ползите от първата най-добра възможност ще бъдат само за преките видове водоползване (селско стопанство, промишленост, питейна вода) и не биха били значителни в парична стойност или за заетостта или икономическото развитие. Въпреки това, ползите за бъдещото водоползване (избегнати разходи за пречистване на замърсена питейна вода, печалби на бъдещи промишлени/ стопански отрасли и др.) могат да бъдат по-значителни. Представената до момента работа продължава и все още не е дала отговор на въпроса за вида дерогация, необходима за водоносния слой в Alsace. Част от дискусиите са във връзка с избора на симулационен модел за определяне ефективността на алтернативните програми от мерки. В този случай, се извършва сравнение на техническата ефективност на различните програми от мерки посредством прост хидродинамичен модел. Основната трудност тук беше да се избере степента на детайлизиране на модела, което определя точността на резултатите и доверието, което заинтересованите участници ще имат в анализа. Изборът на модел също възбужда въпроси относно как трябва да се отчете несигурността в логическата последователност, за да се обоснове дерогацията. Трябва ли страните членки да подават искане за дерогация, когато моделите показват, че пропуските между симулираното качество на водата и целите, се очаква да бъде около 20% с вероятна грешка от плюс-минус 25%? Или трябва ли грешката да бъде изразена в години (целта ще бъде постигната през 2015 плюс-минус 5 години)? Източник: J.D. Rinaudo and C. Pelouin. Оценка на непропорционалните разходи във водоносния слой в Alscae. Виж Анекс E. 2. Основни проблеми? ‘Непропорционалните разходи’ се отнасят за ‘полезните цели, постигани чрез други средства’ в контекста на обозначаване, дерогации и нови модификации. ‘Неприемливо скъп’ се отнася за мерките за подобряване на качеството на водата (виж Прозорец 1 от настоящия информационен бюлетин). Това означава следното:
Прозорец 1 – Непропорционалност и дерогация  
Вид непропорционалност 
Разход ... отнася се за останалите, а на зе съществуващите средства за обслужване на потребностите и полезните цели Скъп ... отнася се за мерките, които ще подобрят качеството на водите
  
СМВО Член 4.3
Нови модификации Член 4.7
По-малко строги цели Член 4.5
Време Член 4.4
Отнася се за .... Обърнете внимание, че Анекс D.2b от настоящото Ръководство представя повече подробности за процедурата за обозначаване на силно модифицираните водни обекти (Член 4.3) и обосновката на дерогации по силата на Член 4.7 след нова модификация/ дейност.
Как се сравняват алтернативите? Когато дерогацията се отнася за силно модифицираните водни обекти, новите модификации или по-малко строгите екологични цели, трябва да се гарантира, че човешката дейност, която засяга тези води и екологичните и социално-икономически ползи, свързани с тази дейност, не могат да бъдат постигнати с други средства, които не предизвикват непропорционални разходи. Ако има алтернативна възможност за постигане на целите, разходите за нея трябва да бъдат оценени, за да се установи дали са непропорционални. Важно е алтернативните средства да бъдат значително по-добра екологична възможност, която не се ограничава само до качеството на водата.. ‘Значително’ означава, че ползите от това алтернативно средство трябва да бъдат сравнени с оригиналните средства. Какво е непропорционален? Пример 3 от настоящия информационен бюлетин показва по опростен начин какво означава ‘непропорционален разход’. Всяка страна членка решава дали подобрението е неприемливо скъпо или дали ‘другите средства’ са неприемливо скъпи за всеки отделен случай (виж Пример 4 от настоящия информационен бюлетин за пример при взимането на решение). Като цяло непропорционалността е политическо решение, обосновано от икономическа информация. Като се има предвид несигурността при оценката на разходите и ползите, не забравяйте, че:
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 5.92 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
