2. Икономическо развитие и конкурентоспособност – основни проблеми и възможности
2.1. Обща характеристика на икономическото развитие на областта
В икономически аспект, област Кюстендил се нарежда на предпоследно място сред петте области, съставящи Югозападния район, район доминант в национален мащаб, но в същото време, силно вътрешно дисбалансиран.
Постигането на динамичен растеж е основното предизвикателство пред българските райони, допълнително усложнено от икономическата криза. Област Кюстендил отбелязва ограничен напредък в икономическия растеж през периода преди кризата. Слабите й изходни позиции стават фактор за силно негативно повлияване от продължилата вече 4 години криза. Резултатът е висок икономически спад спрямо повечето области в района.
БВП по текущи цени (2007-2010 г.), млн. лв. (НСИ)
Областта отбелязва дълготрайна тенденция почти сред всички области в района, създавайки нисък брутен вътрешен продукт (БВП) и най-нисък БВП на човек от населението. През 2011 г. приносът на област Кюстендил в БВП на района е 702 млн. лв. (2.06% от районния БВП), БВП на човек - 5651 лв. (35.1% от средния за района и 60,4% от средния размер за страната).
Област Кюстендил е с трайно ниско равнище на развитие.
2.2. Отраслова структура на областната икономика – по сектори 1,2,3
Структурата на областната икономика остава почти непроменена през последните години. Най-голям дял в създадената брутна добавена стойност (БДС) има секторът на услугите (54% през 2010 г.). За последните пет години делът на индустрията остава в границите на 31-36%, на селското стопанство – 10-11%.
Динамика на БДС по сектори в област Кюстендил 2008-2010 хил.лв.(НСИ)
Първичният сектор е традиционен отрасъл в икономическата структура на областта, който трудно се конкурира с останалите. Причините за това се крият в ограничения териториален ресурс и силно пресечения релеф. Отрасловата структура на селското стопанство на областта има растениевъдно-животновъден характер. Териториалните условия за развитие на селското стопанство са разнообразни. Кюстендилското поле попада в зона на преходно-континентален климат с известно средиземноморско влияние главно по течението на р. Струма, което създава отлични условия за развитие на овощарството. Особеностите на почвата и климата определят изключителните вкусови качества на плодовете.
Дупнишката котловина и ниските склонове на планините са подходящи за развитието на растениевъдството, а по-високите и стръмни склонове - за пасищно животновъдство. Съществуват благоприятни условия за развитие на овощарството, зелечукопроизводство и млечно говедовъдство и овцевъдство.
Селското стопанство е основен отрасъл в малките общини на Областта – Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно.
Баланс по видове територии по предназначение:
Вид територия
|
Имоти бр.
|
Площ - дка
|
За нуждите на селското стопанство
|
326081
|
1347852
|
За нуждите на горското стопанство
|
28235
|
1166634
|
Населени места
|
3017
|
73400
|
Водни течения и водни площи
|
2622
|
28265
|
Добив на полезни изкопаеми
|
52
|
6634
|
За нуждите на транспорта
|
1013
|
14757
|
Друг / неуточнен
|
6
|
154
|
Общо
|
361026
|
2637542
|
От общо 1347852 дка. земеделски територии в областта, обработваемите съставляват едва 55%. Основните отглеждани зърнени култури през последните 6 години са:
Има площи, заети и от царевица за зърно, овес и други култури, но с много по-малки измерения. По отношение на основните зърнени култури, сеитбооборотът, с малки изключения е постоянен, независимо от сравнително ниските добиви, респективно приходи.
Зеленчукопроизводството в равнините части е свързано с отглеждане на домати, фасул и картофи, но като цяло, то не е пазарно ориентирано.
Областта е известна като овощната градина на България. След западането на овощарството, следствие на извършената реформа, в последните пет години се забелязва тенденция на засаждане на нови насаждения от ябълки, череши и по-малко, лозя. Това донякъде е провокирано от субсидиите за създаване на нови насаждения , но като цяло, плододаващите площи с череши и сливи намаляват.
Животновъдството е с по-слаби позиции в отрасъла. Представено е от отраслите овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство и говедовъдство. Основните данни за отглежданите животни за изминалия период дават една песимистична картина. С изключение на говедовъдството, другите отрасли са в застой или силен спад. Говедовъдството е повлияно от доплащанията, но новите европейски правила ще доведат до редукция на животните. Привеждането на фермите по европейски правила изисква много средства, които няма да са по възможностите на всички стопани.
Добрите природо-климатични дадености предлагат условия за развитието на планинско и екологично чисто животновъдство.
Важна характеристика на сектора е броят и вида на регистрираните земеделски стопанства. Силно преобладаващ дял имат малките частни земеделски единици /физически лица/ (1031 бр.), докато броят на юридическите лица, по-крупни фермери, е незначителен – 66.
Развитието на селското стопанство в района има всички характерни проблеми на развитието на отрасъла в страната, допълнително усложнени от обезлюдяването на селата, високата възраст на заетите, високият дял пустеещи земи, липсата на достатъчно инвестиции, раздробеността на земята и невъзможността за прилагане на модерни технологии. Допълнителна бариера са ниските изкупни цени и наличието на многото посредници между производители и потребители.
Като основен проблем в развитието на отрасъла се отчита и липсата на затворен цикъл „земя - краен продукт”, което се определя като една от причините за липсата на ефективен селскостопански отрасъл и неговото клъстериране с преработващи селскостопанската продукцията мощности за по-висока добавена стойност.
Горско стопанство: Общата площ на горския фонд в Кюстендилска област е 140040 хектара. Залесената площ е 125851 хектара – 90 % от площта на горския фонд. Горите на областта, са богати с изключително многообразие на растителни и животински видове, 42 ендемита за региона и за страната. С цел запазване на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, на територията на областта са обособени 1 природен парк, 2 резервата и 10 защитени природни забележителности. Със специално предназначение са 23% от горския фонд – защитени рекреационни гори и гори в защитени местности. Областта разполага и със значими недървесни горски ресурси – гъби, билки, горски плодове.
Добивът на горски репродуктивни материали се извършва от определените в европейските изисквания семепроизводствени насаждения. Наблюдава се увеличение в производството на фиданки. Те се произвеждат в девет горски разсадника. Горскостопанската дейност в областта е съсредоточена в четири стопанства, като основните характеристики са дадени в следващата таблица:
ДГС/ДЛС
|
Община
|
Площ на ГФ /ха/
|
Видов състав
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
|
ДЛС Осогово
|
Кюстендил
Трекляно
|
55695
|
55695
|
62141
|
62141
|
62141
|
62141
|
Игл. 25192 ха
Шир. 32548 ха
Незал.площи 4401 ха
|
ДГС Невестино
|
Невестино
|
24156
|
24156
|
24156
|
24156
|
24156
|
24246
|
Игл. 12721 ха
Шир. 10235 ха
Незал.площи 1290 ха
|
ДГС Дупница
|
Бобов дол
Дупница
Бобошево
Сапарева баня
|
26591
|
26591
|
26591
|
26591
|
53653
|
53653
|
Игл. 22356 ха
Шир. 22799 ха
Незал.площи 8498 ха
|
ДГС Рилски Манастир
|
Кочериново
Рила
|
27333
|
27333
|
27333
|
27333
|
обеди-нено с
ДГС Дупница
|
|
|
Общо в първичния сектор са заети 506 души (тудово наети), като техния брой непрекъснато намалява.
Вторичен сектор – индустрия
Промишлеността е основен сектор за икономическото развитие на област Кюстендил. До преди пет години, тя определяше икономическия облик на областта. Темповете на произведената продукция от субектите на индустрията за последните години (на областно ниво) са както следва:
Показатели
|
Години
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
Произведена продукция (хил. лв.)*
|
680 165
|
752 886
|
879 020
|
960 449
|
798 078
|
905 373
|
Разходи за придобиване на ДМА (хил.лв)
|
78 584
|
97 372
|
149 841
|
174 243
|
80 652
|
82 785
|
Заетите в индустрията за последните няколко години е в порядъка на 12 000, като трябва да се има предвид, че има отрасли , за които информацията е конфиденциална.
Вторичният сектор е представен основно от:
-
Енергоснабдяване, газоснабдяване - (ТЕЦ Бобов дол, ЧЕЗ България ЕАД, „Овергаз Запад“ АД, ВЕЦ група Рила на Българско акционерно дружество „Гранитоид” АД);
-
Фармацефтична промишленост - ''Балканфарма Дупница'' АД, ''Голашфарма'' ООД Сапарева баня
-
Текстилна и шивашка промишленост - (''Витал” ЕООД Кюстендил, “Велбъжд” АД, ЕТ “Валентин Златков – ВАЛЕНА'', ''Мони Петров'' ООД, “Мария – Магдалена 1991” ЕООД, Сапарева баня, ''Рила текс'' ООД, гр. Рила, ''Тексиком» ООД Кюстендил, ''Мартекс 2'' ООД Дупница, ''Бодастил'' ООД гр. Дупница, ''Сиви фешън'' ООД);
-
Хранително-вкусова промишленост - (“Митов - универсал”, с. Горна Гращица – млекопреработване, “Кентавър” ЕООД, с. Коняво – млекопреработване, Хлебопроизводители – “Стратос” ООД, “Хлебозавод Кюстендил”ООД, ЕТ“Георги Борисов”, “Мелничен комплекс Дупница” АД, “Винпром Кюстендил” АД, с. Граница, “Спектър комс” ООД);
-
Добивна промишленост - (''Въгледобив Бобов дол'' ЕООД, ''Фундаментал'' ЕООД, гр. Бобов дол);
-
Строителство - Кюстендил: “Строителна фирма Рила” ЕООД, Кюстендил, ''Булплан инвест'' – ООД, ''Булплан Диневи'' ООД, гр. Кюстендил, ''Александър МТВ'' ЕООД, Кюстендил, ''Стройкомерс'' ЕООД, гр. Дупница, );
-
Производство на електро - оптично и друго оборудване (“Елпром – трафо СН” АД, Кюстендил, “Торготерм” АД, Кюстендил, ''Кемет електроникс'' АД Кюстендил, ''Енергоремонт Бобов дол'' АД, ''МАГ'' ЕООД, Бобов дол, ''АБ Терм'' ООД Кюстендил, и ''Специалремонт'' ЕООД Дупница);
-
Производство на метални изделия (“Фактор” ЕООД, Дупница, ''Изамет 05'' ООД Дупница, ''Технолисфт'' ООД Дупница, ''Франциямет'' ООД Дупница, ''Котлоремонт'' ЕООД, Дупница);
-
Производство на обувки и други изделия от обработени кожи- (“Дарис” ЕООД, “Ерика Лимитед” ООД, “Весика” ООД, ''ОП'' ООД, ''Комфортке'' ООД Бобов дол, ''Еспансионе'' ООД Кюстендил, ''Спорт пром шус'' ООД, ''Евростаил'' ООД, Дупница, ''Пиерик шус'' ЕООД, ''Алекс'' ООД, ЕТ ''Сергей Любенов'' );
Някои основни характеристики на индустрията са дадени в следващите таблици:
Икономически дейности (А21)
|
Предприятия - бр.
|
Заети - бр.
|
ОБЩО 210 г.
|
5 308
|
29 511
|
в това число: индустрия
|
|
|
ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ
|
490
|
10 451
|
ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА
|
11
|
..
|
ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
|
13
|
549
|
СТРОИТЕЛСТВО
|
222
|
1 649
|
ОБЩО 2011 г.:
|
5 230
|
28 738
|
в това число: индустрия
|
728
|
|
ДОБИВНА ПРОМИШЛЕНОСТ
|
9
|
..
|
ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ
|
481
|
10 405
|
ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА
|
12
|
..
|
ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
|
13
|
552
|
СТРОИТЕЛСТВО
|
213
|
1 344
|
Предприятия 2010 г. - бр.
|
5308
|
Заети лица - бр.
|
29511
|
Нетни приходи от продажби - хил. лв.
|
1174576
|
Дълготрайни материални активи - хил. лв.
|
654810
|
Рентабилност на продажбите - %
|
2,8
|
Оперативна рентабилност - %
|
102,7
|
Сподели с приятели: |