Четиридесето народно събрание четиристотин четиридесет и шесто заседание

Преминаваме към:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ.

Въпросът обаче не е лековат и моля господин Божинов да представи доклада на комисията достатъчно подробно.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД

относно Законопроект № 802-02-39 за ратифициране

на Споразумението между правителството на Република

България и правителството на Съединените американски

щати за сътрудничество в областта на предотвратяване

разпространяването на оръжия за масово унищожение,

внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.
На заседание, проведено на 17 декември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа посочения по-горе законопроект.

Споразумението е подписано на 17 юли 2008 г. Целта му е да улесни сътрудничеството между Република България и Съединените американски щати в борбата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и свързаните с тях технологии и материали към и от територията на България, както и предотвратяване на ядрени, биологични, химически или радиологични оръжия и свързаните с тях технологии.

Задълбочаването на сътрудничеството в областите – предмет на Споразумението, е от взаимен интерес за България, Съединените американски щати и Европейския съюз в контекста на борбата срещу тероризма. Съгласно Споразумението правителството на САЩ, неговия персонал и доставчиците му не заплащат данъци или сходни плащания за официални нужди във връзка с дейност, предприети в изпълнение на Споразумението.

Самолети и плавателни съдове, различни от редовните търговски самолети и плавателни съдове, използвани от американската страна във връзка с дейности по това Споразумение, не заплащат митнически сборове, такса за прелитане през територията, навигация, кацане, паркиране, пилотиране или пристанищни такси, или други подобни такси.

Българската страна осигурява без заплащане от американската страна паркиране и охрана на самолетите на американската страна във връзка с това Споразумение.

Споразумението предвижда, че в случаите, когато в резултат на дейности по Споразумението са нанесени имуществени вреди или е причинена смърт или телесна повреда на лица, възникнали в резултат на дейности по това Споразумение, българската страна няма да предявява искове или да ангажира наказателна отговорност на американския персонал. Американската страна поема задължението да избягва дейности, които могат да доведат до щети или унищожаване на имущество или смърт, или телесни повреди на лица.

Съгласно Споразумението на американския персонал, който е прикрепен към посолството на Съединените американски щати, за да изпълнява дейности по това Споразумение и е официално нотифициран чрез Министерството на външните работи се предоставя статут, еквивалентен на този, който се дава на административно-техническия персонал на посолството, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

Предвид гореизложеното, Комисията по външна политика прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, точки 1, 4 и 7 от Конституцията да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространяването на оръжия за масово унищожение, подписано на 17 юли 2008 г.”

Становището е подписано от председателя на комисията господин Соломон Паси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.

Становището е внесено на 17 декември 2008 г. в Деловодството на Народното събрание.

Преминаваме към обсъждане на законопроекта.

Кой желае думата? Не виждам желаещи да вземат отношение по законопроекта.

Обявявам обсъждането му за приключено.

Гласуването му на първо четене и евентуално на второ, ще бъде утре в началото на пленарния ден.

Продължаваме с второ четене на Закона за културното наследство.

Думата има госпожа Чилова.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІІІ – Регистриране”.

Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 57 има предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено по принцип от комисията.

Има предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията по принцип.

Предложението на народния представител Николай Михайлов беше оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 64:

„Чл. 64. (1) Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти имат качества на недвижими културни ценности, директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности прави предложение до министъра на културата за тяхната окончателна класификация, категоризация и режими за опазване.

      (2) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет. В състава на съвета се включват: директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експертите по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 165 и други специалисти, определени от министъра на културата.

        (3) Специализираният експертен съвет в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 1 изготвя становище до министъра на културата за предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, с който се определя тяхната окончателна класификация, категоризация и режими на опазване.

(4) По искане на министъра на културата, съветът може да разглежда и други въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, като изготвя становище за това.

   (5) Устройството, организацията на работа и финансирането на съвета се определя с правилник, издаден от министъра на културата.”

По чл. 58 има предложение на народните представители Алексиева и Владимиров, което е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 65:

„Чл. 65. Статут на недвижими културни ценности се предоставя за:

1. недвижими културни ценности с категория „световно значение” – с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;

2. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение” – от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството;

3. всички останали категории недвижими културни ценности – от министъра на културата.”

Имаме направено предложение от проф. Станилов, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 66:

„Чл. 66. (1) Директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство за издавания акт по чл. 65 в 7-дневен срок.

    (2) Общинските администрации уведомяват писмено собствениците за издадения акт в 7-дневен срок от получаването му.

     (3) Актовете за предоставяне на статут по чл. 65, т. 2 и 3, както и отказите, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.

По чл. 59 имаме предложение от проф. Станилов, което е подкрепено от комисията по принцип.

Има предложение на господин Михайлов, което комисията подкрепя по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 67:

„Чл. 67. (1) Предложение в случаите по чл. 65, т. 1 се прави за регистрирани недвижими културни ценности с национално значение, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България.

    (2) Физическо или юридическо лице може да отправя искане до директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за включване на недвижима културна ценност в Индикативната листа. Общините могат да отправят искане по изречение първо само за недвижимото културно наследство на тяхната територия.

     (3) Разглеждането на искането по ал. 2 се извършва по реда на чл. 64.

     (4) Индикативната листа се одобрява от:

1. министъра на културата – в частта за недвижимите културни ценности, или

2. министъра на културата и от министъра на околната среда и водите – в частта за смесените природни и културни ценности.

     (5) Актовете по ал. 4, както и отказите, може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.

По чл. 60 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 68:

„Чл. 68. (1) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности води Национален регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65.

     (2) Информация за статута на имота като недвижима културна ценност се предоставя от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията.

   (3) В 14-дневен срок от уведомяването по ал. 2, Агенцията по вписванията отбелязва по партидата на съответния имот, че има статут на недвижима културна ценност.

    (4) При прехвърлителни сделки и при наследяване на имоти – недвижима културна ценност, Агенцията по вписванията уведомява в 14-дневен срок Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за това обстоятелство”.

Имаме предложение от проф. Станилов, което комисията подкрепя по принцип и което е отразено в чл. 69, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 69:

„Чл. 69. (1) Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности, се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.

   (2) Редът за идентифициране, деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности се определя с наредбата по чл. 50, ал. 2.

  (3) В наредбата по ал. 2 се определят и достъпът до регистъра по чл. 68, ал. 1 и подлежащите на вписване обстоятелства”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.

Господин Дилов, заповядайте за изказване по Раздел ІІІ.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Първо имам едно конкретно предложение. В чл. 68 по новата номерация, ал. 2: „Информация за статута на имота като недвижима културна ценност се предоставя от НИОНКЦ на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията”, мисля, че пак трябва да добавим „в 14-дневен срок”. Защото за всичко друго е определено в какви срокове следва да бъде предоставена обратно информацията, а тук ние не задължаваме по никакъв начин НИПК в какъв срок да предостави на Агенцията по вписванията и при разпоредителна сделка примерно с недвижим имот, който е ценност, просто може да се направи точно в тази пролука. Той все пак трябва да има някакъв административен срок, така мисля. Тоест правя предложение 14-дневен срок да има и към чл.68, ал. 2.

Искам да обърна внимание на колегите при гласуването да бъдат особено внимателни, особено по чл. 69, който е последният от раздела, защото досега всички процедури, които ние следвахме и по които спорим дали да има независими лицензирани оценители или не, са за процедурата по обявяване на даден имот за недвижима културна ценност.

При обратната процедура – за декатегоризация, тоест това означава за правене на ремонт, за преустройство, за някакво подобряване, за рисуване на фасада и т.н. чл. 69 е първият, който всъщност цитира тази възможност, която е най-честата между другото в природата, защото рядко и все по-рядко, по разбираеми причини, една недвижима ценност се нуждае от обявяване за статут на културна. Просто каквото е имало да се обявява, доста се е обявило. Напротив, много повечето са случаите, при които хора, които са собственици на недвижими имоти с различен статут, имат нужда от разрешение на НИПК да правят някакви промени по тях. И ето тук отново сме в тази въртележка от дълги срокове – тригодишни, които бяха първоначално, което означава, преведено на езика на бита, че ако вие искате да свалите еркера на прозореца например по-ниско на една сграда, вие имате една хубава възможност три години да се забавлявате с това начинание и да не бъде ясно дали ще имате възможност, или не. (Реплика от народния представител Нина Чилова.)

Как, ето: „ с наредбата по чл. 50, ал. 2”.

Обръщам ви внимание:

„Чл. 69. (1) Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.

    (2) Редът за идентифициране, деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности се определя с наредбата по чл. 50, ал. 2.”

Тоест целият път, който ние обсъждахме досега – тригодишен, и който колегата Ватев смяташе, че може да бъде малко съкратен, ако се пусне инициатива на частни оценители, които пак НИПК решават, но те поне правят по-бързо нещата, надяваме се, защото им се плаща това от заинтересованите лица. Тук ние влизаме в това мудно обстоятелство на прекатегоризиране. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате ли някаква промяна в самия текст, господин Дилов?

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не правя промяна. Просто защитавам едно нещо, което вече беше отхвърлено, но ще бъде гласувано в залата, а именно да има и частни оценители, които се регистрират по реда в Министерството на културата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Заповядайте, госпожо Алексиева, за изказване.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Съвсем накратко ще се обърна към господин Дилов, доколкото мисля, че се разминаваме. Нещата са много добре прецизирани, защото в тяхната последователност ние вървим по реда на квалификацията за деклариране, вървим и за преквалифицирането или прекатегоризирането. Така че аз нямам опасения, господин Дилов, че това се извършва по един и същи ред, независимо че трябва да го върши един - това е упълномощеният институт, на когото ние даваме правомощия.

Господин председател, ще си позволя да направя кратко допълнение към вече прочетените текстове за второ четене. Много моля и колегите да вникнат и, надявам се, утре да го подкрепят.

В чл. 57, който става чл. 64, към ал. 2, за да изчерпя всички институции и организации, които имат компетентни експерти и специалисти, ми се иска след думите „Камарата на архитектите” да добавим „Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България”. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?

Господин Дилов, заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Госпожо Алексиева, Вие сте архитект, нали? Не съм съгласен с това, че нямате притеснения по чл.69, че по обратния ред се прави декатегоризация.

Давам Ви прост пример. Вие сте архитект, аз имам една стара красива сграда в Русе и Ви наемам да ми разрешите малко да променя фасадата - да сваля с 5 см еркерите на прозорците. По закона, който ще гласуваме, имаме възможност тази процедура да трае три години.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Четиридесет и пет дни.

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Е как 45 дни? Покажете ми къде е 45 дни.

Ето: „Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности, се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране”. Имаме ли член, който казва, че това може да трае три години? Имаме.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Това е за временния режим.

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Точно за временния говорим, за кой говорим?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Алексиева.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Господин Дилов, примерът Ви е съвсем неуместен, защото, когато искате нещо да промените, това не означава, че променяте категоризацията на паметник. Вие променяте нещо съществено. Вие извършвате или ремонт, или реставрация, или консервация, или адаптация на тази сграда, така че там срокът е съвсем кратък. Даже има и мълчаливо съгласие за паметници на културата, което ние миналата година в ЗУТ-а направихме като допълнение.

Прекатегоризацията означава, че паметникът от национален вие искате примерно да стане с местно значение. Но това е същата процедура, по която той е станал, и трябва да се направят оценки и всичко това, което вече е изписано. Затова ви казвам, че срокът е съвсем друг и той е по реда, по който това вече е извършено. Така че няма противоречие и всичко е много точно, много коректно и мисля, че повече сроковете не могат да бъдат променяни – нито съкращавани, нито увеличавани. Това е една оптимизация, която не можем по друг начин да реализираме. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата?

Госпожо Чилова, заповядайте за изказване.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз нямаше да вземам думата, но съм провокирана от изказването на господин Дилов.

Господин Дилов, Вие сте един от вносителите на този законопроект, който подкрепихте в залата на първо четене. След което Вие казахте от тази трибуна, че между първо и второ четене ще бъдат направени много съществени предложения - тогава бяхте от групата на ОДС, с оглед неговото усъвършенстване. Вие не направихте нито едно предложение. В работната група Вие участвахте на всичките по три, четири, пет часа заседания. Вие участвахте на всичките дебати и дискусии - очевидно не сте наясно. Поне аз оставам с впечатлението, че умишлено го правите, защото няма как след толкова много обсъждания и дебати, Вие да не знаете, че това са различни срокове. Ние гласувахме за произнасянето на сегашния НИПК 45-дневен срок за всичките тези неща, за които говорите от тази трибуна. Ако те не се произнесат, ние възпроизведохме принципа на мълчаливото съгласие.

Така че този пример, който Вие давате, е изключително неадекватен към предложението, което гледаме в момента. Едно е категоризация, едно е временен режим, който се дава с оглед на определени правила на защита и съхраняване на паметника. Това не означава, че през това време не могат да се правят тези реконструкции, ние ще стигнем след малко до тях, но това не означава, че вие казвате на колегите народни представители, че три години за една селска къща трябва да чакате и да искате разрешение, за да подобрите фасадата. Това не пише в този закон, господин Дилов! Прочетете закона!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би е разбираемо вълнението Ви, но в края на този дълъг ден предлагам с една гама по-въздържани изказвания.

Желаете ли реплика, господин Дилов? Заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Госпожо Чилова, първо, не е вярно, че не съм направил предложения, държа в себе си стенограма на комисията. Напротив, най-важното предложение, което направих, Вие не счетохте за необходимо, но ще стигнем до него, да го докладвате в залата. Надявам се поне устно да го направите, защото то наистина е фундаментално и променя закона. И това е предложението, за което казах, че беше гласувано от пет човека и го има отразено в протокола. Да, частната държавна собственост. Частната държавна собственост – нека в протокола да се запише ясно, защото това е текстът, който вкарва този закон и го прави безмислен и обезмисля две години и половина труд на всички тези хора, мои колеги. Аз не съм си оттеглил подписа като вносител и нещо повече, на повечето публични защити на този закон съм се явявал да го защитавам, макар че е с много недомислия.

Що се отнася до това, аз само казвам и продължавам да твърдя, че предложението на господин Ватев да се допуснат лицензирани частни лица, които да участват в процеса на идентификация, е полезно, защото ще свали тези срокове, които ние сме разрешили като тригодишни. За това пледирах през цялото време и продължавам да пледирам. И когато дойде време да гласуваме за това нещо, ще го кажа.

А иначе цялото неразбирателство около тази материя е още една илюстрация на другото нещо, на което съм държал, а именно, че този закон, понеже засяга изключително много граждани, би трябвало да мине според мен и през Правната комисия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика към госпожа Чилова? Няма.

Желаете ли да направите дуплика, госпожо Чилова? Не.

Има ли други желаещи да вземат думата по Раздел ІІІ. Не виждам.

Бяха направени две редакционни предложения, едното е на госпожа Алексиева, другото е на господин Дилов, относно този 14-дневен срок в чл. 68, ал. 2.

Може би, госпожо Чилова, да споделите да бъдат отразени в текстовете за гласуване тези две предложения.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Аз съм склонна да подкрепя и предложението, което направи господин Дилов за 14-дневния срок. Единственото ми опасение е по отношение на предложението на госпожа Силвия Алексиева – да включим тези две сдружения. Всъщност камарата на архитектите съществува тук, защото тя е създадена със закон. Опасявам се и това е моето притеснение, иначе аз не възразявам, защото отваряме възможността и за други браншови сдружения, които вероятно сме ги изключили. Ние сме ги изключили точно поради тази причина.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай госпожа Алексиева ще трябва да прецени дали поддържа предложението си.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Засега предложението ми остава.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ние изключихме и Съюза на археолозите по този принцип. Иначе нямам нищо против.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте да докладвате Раздел ІV.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел ІV – Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности”.

Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 62 има предложение на госпожа Алесиева и на господин Владимиров, което е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 70:

„Чл. 70. Собствениците, концесионерите и ползватели на недвижими културни ценности имат право:

1. на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност;

2. да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност във фотографско, компютърно, видео и друго изображение при условията и по реда на този закон;

3. да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност;

4. да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица и институции.”

По чл. 63 има предложение на госпожа Чилова, което беше оттеглено; предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, подкрепено по принцип от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 71:

„Чл. 71. (1) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:

1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му;

2. уведомяват незабавно Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон;

3. съгласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83, ал. 1;

4. предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона;

5. предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност;

6. предоставят безплатен публичен достъп до недвижимата културна ценност за целите на научноизследователската дейност, при условие че не се пречи на нормалното й ползване и не се увреждат законните интереси на собственика, концесионера или ползвателя.

    (2) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който се намира експонирана недвижима археологическа ценност, са длъжни да осигуряват правото на публичен достъп, да изпълняват предписанията за нейното опазване, както и да осигуряват достъп на компетентните органи за инспектиране и мониторинг на физическото й опазване и представяне.”

По чл. 64 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено; на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което е подкрепено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 72:

“Чл. 72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Преди пристъпване към необходимите укрепителни, консервационно-рестврационни и ремонтни работи лицата по изречение първо уведомяват за това кмета на общината и ръководителя на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност.

    (2) Кметът на общината и ръководителят на регионалния инспекторат дават незабавно съответни указания за предприемането на действията по ал. 1.

    (3) Ръководителят на регионалния инспекторат незабавно уведомява директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности за наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за предприетите мерки и дадените указания по ал. 2.

    (4) Директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 3 дава съответни предписания и срок за изпълнението им, които са задължителни за лицата по ал. 1.

    (5) В случаите по чл. 160, ал. 2, директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности в 14-дневен срок назначава експертна комисия за извършване на предварителна оценка на културната стойност на откритите недвижими структури и находки, въз основа на която да бъдат дадени предписанията по ал. 4.

    (6) За дадените предписания директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности уведомява незабавно кмета на съответната община и ръководителя на съответния регионален инспекторат.

По чл. 65 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 73:

"Чл. 73.  (1) При неизпълнение на задълженията по чл. 72, ал. 1 и 4, кметът на общината в 14-дневен срок назначава комисия в състав: представител на Дирекция "Национален строителен контрол", двама представители на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, представител на Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност и трима представители на общината.

(2) Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика.

(3) Въз основа на констативния протокол, кметът на общината в 7-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението."

По чл. 66 има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 74:

"Чл. 74.  (1) Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата, а в случаите по чл. 59, ал. 4 - на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.

  (2)  При положително становище на органите по ал. 1 преди издаване на заповедта на кмета, собственикът изготвя и предава в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение второ, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.

(3) При отрицателно становище министърът на културата или директорът на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности издава заповед, с която дава задължителни предписания за вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция на недвижимата културна ценност, като определя срок за изпълнението им. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението."

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 75, като думите "чл. 65, ал. 3 и чл. 66" се заменят с "чл. 73, ал. 3 и чл. 74".

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 76:

"Чл. 76.  (1)  Когато заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 не са изпълнени в определения срок, необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, се извършват от държавата, съответно общината.

(2)  Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на:

1. министъра на културата – за недвижими културни ценности с категория "световно" или "национално значение";

2. кмета на общината – в останалите случаи.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочва стойността на разходите за извършване на дейностите по ал. 1, която се определя въз основа на експертна оценка на независими оценители.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.

(5) Въз основа на заповедта по ал. 2, върху имота се вписва законна ипотека в полза на общината, съответно държавата, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски.

(6) Общината, съответно държавата, може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 77, като думите "чл. 63" и "чл. 65-68" се заменят съответно с "чл. 71" и "чл. 73-76".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.

Госпожа Алексиева желаеше да вземе отношение по чл. 71 в новата номерация.

Госпожо Алексиева, заповядайте.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Моето кратко предложение се отнася до чл. 71 в новата номерация. По ал. 1, т. 2 след думата "незабавно" да се добави "писмено".

Аналогично е предложението ми по чл. 72 към ал. 3 – след изразът "незабавно уведомява" пак да добавим "писмено" за по-голяма прецизност и коректност. Благодаря.

Има ли желаещи да вземат думата?

Заповядайте, господин Дилов, имате думата за изказване.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, чл. 76 на този законопроект по новата номерация е един от членовете, които правят и доказват особената наложителност и приемането на този закон. Тя се овеществява от една сграда, която се намира съвсем наблизо тук – през улицата, къщата на Яблански, бившето Китайско посолство, което тъне в разруха вече не знам колко години, и нито държава, нито община е в състояние да се справи с този казус. Нещо повече, съществуват съвсем основателни и реални подозрения, че собствениците на тази сграда, които и да са те след многото смени, умишлено я поддържат в този вид, за да може тя да се саморазруши или да бъде в състояние на заплаха за околните и да бъде постановено нейното разрушаване, понеже парцелът е безкрайно интересен, много вкусен за инвестиционни намерения.

Ето затова си задавам въпроса на глас, защото когато казваме, че кметът трябва да се намеси и да започне действия по спасяването, дали с този текст сме достатъчно категорични и достатъчно заплашителни по отношение на органи на местната власт, защото най-често е при тях, ако те не свършат това нещо.

Затова ви предлагам в ал. 6 на чл. 76 да запишем не просто "общината, съответно държавата, може да поиска за направените от нея разноски от съда", а "е длъжна да поиска". Тоест ние ултимативно да запишем, че общината, респективно държавата, не само е длъжна да предприеме действия, а е длъжна да поиска след това съда да й възстанови парите. Защото, съгласете се, в популистките времена, в които живеем, всеки един кмет може да излезе и да каже: нямам мляко за училищата, вие искате да давам пари за някаква сграда. И иди му обяснявай, че той после може да си ги вземе от съда, от собственика.

Предлагам редакционна забележка – вместо "може" да стане "е длъжна да поиска направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс".

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не е ли по-добре да бъде в ал. 1?

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да, по-добре е да бъде в ал. 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.

Госпожо Чилова, по двете предложения ще вземете ли отношение?

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, господин председател, мисля, че е разумно да ги подкрепим с уговорката предложението на господин Дилов да бъде отразено в ал. 1. Последното изречение да стане "Задължително се извършва от държавата, съответно общината". Такъв вид да добие ал. 1.

Мисля, че предложенията на госпожа Алексиева са коректни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Чилова, аз бих помолил юристите за тая формулировка, защото "задължително се извършва от държавата" е малко разказно. Струва ми се, че коректният нормативен език е: "държавата възстановява" или „държавата...”. (Уточнение между народния представител Нина Чилова и председателят.)

Виждам – „се извършва от държавата, съответно общината”.

Нека с колегите, които следят в момента текста – референтите от Законодателната дирекция, подготвяйки текста за докладване, точно да го формулира и ще го докладваме в пленарната зала.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Добре.

„Раздел V – Териториално-устройствена защита”.

Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 70 има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено на систематичното му място в чл. 179.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 78.

По чл. 71 има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено по принцип.

Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров – в чл. 71:

а) в ал. 4 след думите „непосредствено съседните имоти,” текстът да добие следното съдържание: „ако е предвидено сключено застрояване”;

б) в ал. 7 накрая да се добави „за опазване на недвижимото културно наследство”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 79:

„Чл. 79. (1) Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут.

              (2) С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.

              (3) Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона.

              (4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се считат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.

              (5) Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър, и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията.

              (6) Защитени територии са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.

              (7) Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64.

              (8) При отправено искане Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужение от регистрираните вероизповедания при спазване на режимите на опазването им.”

По чл. 72 има предложение на Нина Чилова, което е оттеглено.

Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което по принцип е подкрепено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 80:

„Чл. 80. (1) С устройствените схеми се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.

              (2) Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

              (3) Устройствените схеми, устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне, задължително се гласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности преди тяхното одобряване по реда на чл. 84.

              (4) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности отказва да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.”

По чл. 73 има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.

Има предложение на господин Михайлов, което по принцип е подкрепено.

Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 81:

„Чл. 81. (1) В плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности се включват режимите, специфичните правила и нормативи по чл. 78, т. 1 и 3 и се определя:

1. обща характеристика на защитената територия за опазването на недвижимото културно наследство;

2. цели и организация на управлението;

3. дългосрочни и краткосрочни програми на дейностите по прилагане на плана;

4. финансиране на дейностите по прилагане на плана;

5. участие на партньорите в процеса по прилагане на плана;

6. условия и препоръки за осъществяване на дейностите по прилагане на плана;

7. система за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея;

8. система за контрол по прилагане на плана.

              (2) Планове по ал. 1 се изготвят задължително за:

1. недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природно наследство на Република България;

2. археологическите резервати;

3. груповите недвижими културни ценности с национално значение;

4. единичните недвижими културни ценности с национално значение – в случаите, когато се предоставят на концесия.

              (3) Планове по ал. 1 могат да се изготвят и за други недвижими културни ценности по инициатива и при възлагане и финансиране от техния собственик, ползвател или концесионер, или общината, на чиято територия те се намират.

              (4) Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности подлежат на обсъждане от заинтересованите институции, обществени организации и граждани.

              (5) Обхватът, структурата, съдържанието и методологията за изработването на плановете по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

По чл. 74 има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 82:

„Чл. 82. (1) Плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от:

1. министъра на културата или от лицата по чл. 67, ал. 2 – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1;

2. министърът на културата – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 2 и 4;

3. общината, на чиято територия е груповата недвижима културна ценност – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3.

              (2) Заданията за изготвяне на план за опазване и управление на изготвените планове преди тяхното приемане по реда на ал. 3 и 4 се съгласуват с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности по реда на чл. 64.

              (3) Плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности се приемат от:

1. Министерският съвет – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2;

2. министърът на културата – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3 и 4;

3. общинският съвет на съответната община, на чиято територия е недвижимата културна ценност – в случаите по чл. 81, ал. 3.

              (4) Плановете по ал. 3, т. 1 се внасят в Министерския съвет по предложение на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие – и с министъра на околната среда и водите.”

По чл. 75 имаме предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено от комисията.

Има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.

Има предложение на госпожа Алексиева и господин Владимиров, което е подкрепено по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 83:

„Чл. 83. (1) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, както следва:

1. в единични културни ценности и в техните граници:

а) програми и проекти за консервация, реставрация и експониране;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за: реконструкция; пристрояване; надстрояване; преизграждане; укрепване; делба; промяна на предназначението; ремонти и преустройства; цветови фасадни решения; художествено осветление; паркоустройство и благоустройство;

в) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част: архитектура за ново основно и допълващо застрояване;

г) искания и документация за извършване на текущи аварийни ремонти и укрепителни работи;

д) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;

е) конкурсни книжа, задания за проектиране.

2. В охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности:

а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване; реконструкция, възстановяване, надстрояване, преизграждане, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите; цветови фасадни решения, художествено осветление;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство;

в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;

г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти.

3. В охранителни зони на групови културни ценности:

а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване; възстановяване, надстрояване и пристрояване;

б) схеми и проекти за преместваеми обекти и монументално-декоративни елементи, когато това се изисква с режимите за опазване.

              (2) За инвестиционни инициативи и проекти за намеси в археологически недвижими културни ценности и охранителните им зони, освен проектните документации по ал. 1 с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура.

              (3) Разрешение за ползване на строежи по ал. 1 и 2 се издава след положително становище на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията, се съгласува с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.

              (4) В случаите, когато към подробен устройствен план за територия или част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план, Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности изисква представяне на обемно-устройствено проучване, което обхваща имота, обект на проектиране и непосредствено съседните му имоти.

              (5) Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности – градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията, след положително становище и при условия, определени от министъра на културата, в случаите по чл. 59, ал. 4 – от директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.

              (6) Промяна на предназначението по поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, се съгласува с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.

По чл. 76 има предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което е подкрепено от комисията.

Има предложение на госпожа Чилова, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 84:

„Чл. 84. (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпването на съответната документация.

     (2) При отказ да съгласува документацията директорът на Националния институт за опазване на недвижимата културна ценност посочва писмено конкретни мотиви за това.

     (3) Отказът по ал. 2 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

     (4) Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за мълчаливо съгласие.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 85.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.

Преминаваме към изказвания.

Господин Владимиров, заповядайте. Имате думата.

БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, ще взема отношение по чл. 71, който става чл. 79, предложението, което сме направили заедно с госпожа Алексиева. Искам да ви обясня, че в тази разпоредба се третират определянето на териториален обхват на единични културни ценности, в които до сега не е определен този обхват. Казва се, че ако не е определен обхвата на този паметник по подразбиране да се смята, че обхватът му са всички съседни имоти, включително и тези имоти, които са през улица.

Уважаеми колеги, за да имаме такъв случай, при който да не е определен обхвата на този паметник на културата, това означава, че той е твърде малоценен. Като изключим случаите, в които е калканозастрояването със съседни имоти, каквото е нашето предложение, е безсмислено да правим такъв голям обхват. Това означава, че ще попречим на всички останали съседни имоти, които трябва да съгласуват документацията си с НИПК. Съответно това застрояване не би повлияло на тази културна ценност, защото тя е вътре в собствения си имот.

Много ви моля, утре ще ви обърна внимание на това предложение, да бъде подкрепено. Защото просто няма смисъл от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Алексиева иска да продължи аргументацията.

Заповядайте, госпожо Алексиева.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Доста се дебатира, доста проблемите и процесите са интересни, когато става въпрос за единични и недвижими паметници. Знам, че е доста трудно да убедим и специалистите в НИПК, защото в крайна сметка това е тяхната работа. Колеги, забележете, за какво се отнася.

Ние в една градска територия или, в което и да е населено място имаме единичен паметник, единична културна ценност. Ние определяме охранителна зона и тази територия обхваща непосредствено съседните имоти – това, което говори колегата също, включително и уличното пространство между тях.

Ще си позволя да направя едно допълнително предложение. Утре при гласуването – ние поддържаме безспорно с колегата нашия текст, ако не бъде прието, поне да отпадне от текста „включително и уличното пространство между тях”, защото, когато включим този текст тук това означава, че всяка сграда срещуположна, независимо дали е по диагонал на паметника на културата, трябва да се съгласува с Института за паметници на културата. Ние не можем да търсим хармония в това, за да отговаря тази съвременна сграда на изискванията на този единичен паметник на културата.

Затова си позволих да дам този пример, ако колегите ме подкрепят, мисля, че ще улесним процедурата за строителство, когато става въпрос за единични паметници.

Ние много коректно сме написали, че при свързано застрояване, това вече е задължително. За това е и нашия текст.

Една много дребна писмена поправка – тя е редакционна, но много важна.

Моля в новия чл. 83 в последната ал. 6 „по” да се замени с „на”. „Промяна на предназначението на поземлен имот” – това е терминологията в Закона за устройство на територията. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли повторила само още веднъж къде точно предлагате да се поправи?

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: В чл. 83, последната ал. 6, стр. 71 - „Промяна на предназначението на поземлен имот”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не „по”, а „на”. Разбрах. Благодаря Ви.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?

Заповядайте, господин Дилов.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание върху нещо много важно. Вижте на стр. 64 – това е новия чл. 79, неговата последна Разпоредба № 8. Тя гласи: „При отправено искане Министерския съвет, съответно общинския съвет може да разреши в недвижими културни ценности, по чл. 88, т. 4, държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения от регистрираните вероизповедания при спазването на режимите за опазването им.”

Сега ще ви кажа защо обръщам внимание върху това нещо. Този член е едно от основанията ми да искам целия закон, не само промените в Наказателния кодекс да бъдат разгледани от Комисията по правни въпроси.

Уважаеми колеги, може да разреши служене в културни ценности, разбирайте джамии и църкви или капища за езичниците, но може и да не ги разреши. Тоест според мен формулировката може да влиза в колизия с основни човешки права - правото на служене. Казвам ви откровено, аз се чувствам некомпетентен да реша този въпрос в правния му казус. В моралния му казус, ако ме питате вместо „може”, да се замени с „разрешава”. Тоест „при отправено искане той разрешава”. Аз смятам, че е морално и правилно, защото един министър на културата не може да разрешава или да не разрешава някой да ползва храма си и да служи в него.

Ще прескоча извън конкретната формулировка и ще ви дам два сходни казуса или може би не сходни, но примери по темата.

По подобен начин в съседна Турция, в Истанбул се ограничават доста права на православните християни от страх, че ако бъдат дадени на ислямските организации, знаете, че властта в Турция е светска и тя се опитва малко от малко да спре по-радикалния ислям.

Уважаеми колеги, в България сме изправени в обратната хипотеза и обратната необходимост. Имаме три или четири джамии, които поради това, че са паметници на културата в тях се ограничава богослужението. В замяна на това имаме ужасно много православни храмове, в които не искаме да пускаме свещениците и най-вече паленето на свещите, защото ще се унищожат изключително ценни фрески. По тази причина слагаме запор тук, а и по-нататък в един член, защото всъщност сме притеснени за православието – за православните храмове повече, отколкото джамиите. Очевидно е, че хората, които ползват как се ползват джамиите за служене, знаят, че те по никакъв начин не се ползват така, за да бъдат застрашени. Не може ли да става и сравнение.

Въпросът наистина е сложен и наистина е правен в сложността му. Там, където трябва да се произнесат правозащитници и дали този текст в някаква степен ограничава конституционни права. Затова аз като лаик, повтарям, като лаик, мога да казвам и глупост, правя редакционно предложение чл. 88 да бъде „при отправено искане Министерския съвет, съответно общинския съвет, разрешава ...”, а не „може да разреши”. Но това е още един от текстовете, уважаеми господин председател, който утре преди гласуването на този закон аз ще направя процедурно предложение целия закон да бъде гледан от Комисията по правни въпроси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Има ли желаещи да вземат думата? Няма.

Направени са две редакционни уточнения в по-новата номерация в чл. 79, ал. 8, това, което господин Дилов предложи и предложението на госпожа Алексиева вместо „по” – „на”.

Имате думата, господин Аблеким.

РЕЙХАН АБЛЕКИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение – предлагам членове 79 и 80 да бъдат отложени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото не можем да гласуваме такова предложение, бих се обърнал към госпожа Чилова дали подкрепя това предложение?

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, така че да се съгласим да отложим тези текстове.

Заповядайте за Раздел V и VІ, без тези два текста.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Раздел VІ – Концесия върху недвижими културни ценности”.

Комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 86.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 87.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той е един от двата, които отлагаме.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, ние отлагаме този чл. 79 и чл. 80.

Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията:

„В чл. 81 ал. 3 да се промени по следния начин:

„(3) Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва и с НИПК. Едновременно с проектите за решения на НИПК се изпращат за съгласуване и:

1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложения към тях;

2. проектите на документацията с участие и на концесионен договор;

3. биографии на най-малко двама специалисти, които да бъдат трайно назначени от концесионера за извършване на текущ мониторинг на състоянието на обекта.”

Към чл. 81 да се добави нова ал. 4:

„(4) Специалистите по т. 3 от горната алинея следва да бъдат:

1. археолози и специалисти по консервация и реставрация на археологическите обекти;

2. архитекти или специалисти по консервация и реставрация за архитектурните обекти;

3. за обекти с музейна дейност назначаването на необходимия брой уредници е задължително;

4. за обекти от национално значение експертите, които ще се назначават, трябва да са най-малко с образователна и квалификационна степен „доктор”, а за всички останали случаи – „магистър” и да имат най-малко пет години съотносим опит.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 89:

„Чл. 89. (1) Органи по чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите за недвижимите културни ценности са:

1. министърът на културата – за обектите държавна собственост;

2. кметът на общината по местонахождение на обекта на концесията – за обектите общинска собственост.

(2) В екипите за подготвителни действия и в комисиите за провеждане на процедурите за предоставяне на концесии върху недвижими културни ценности се включва най-малко по един представител на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и на Националния архелогически институт и музеи при БАН.

(3) Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и Националния археологически институт и музеи при БАН. Едновременно с проектите за решения се изпращат за съгласуване и:

1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложенията към тях;

2. проектите на документацията за участие и на концесионен договор.”

По чл. 82 има предложение от народния представител Светослав Спасов, което комисията подкрепя по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 90:

„Чл. 90. (1) С концесионния договор не могат да се променят режимите за опазване на недвижимата културна ценност, обект на концесията, определени по реда на този закон.

(2) Концесионерът е длъжен да осигурява ежегодно средства за археологически проучвания в територията на концесионирания имот до пълното изследване на концесионираната зона по смисъла на концесионния договор. Концесионерът може да изгражда съответна инфраструктура, сгради и помощни съоръжения само върху чист от археологически находки терен в рамките на поддържащата зона.

(3) Концесията се предоставя за срок до 20 години. Срокът на концесията може да бъде продължен до 15 години, ако не се установи по надлежен ред неизпълнение на задълженията по концесионния договор.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 91:

„Чл. 91. (1) Паричните постъпления от концесионните плащания за държавни концесии и от гаранции обезщетения се разпределят, както следва:

1. 30 на сто – в приход на републиканския бюджет;

2. 30 на сто – в приход на общината;

3. 15 на сто – в приход на бюджета на Министерството на финансите за покриване на разходите по концесиите;

4. 25 на сто – в приход на бюджета на Министерството на културата.

(2) Средствата по ал. 1, т. 4 се разходват за консервация и реставрация на недвижими културни ценности.

(3) Паричните постъпления от концесионните плащания за общински концесии и от гаранции и обезщетения се разходват:

1. 30 на сто – за консервация и реставрация на недвижими културни ценности;

2. 30 на сто – в приход на общински фонд „Култура”;

3. 40 на сто – в приход на общинския бюджет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Колеги, имате думата за изказвания. Има ли желаещи да вземат отношение по този Раздел VІ? Не виждам.

Прие се чл. 79 и чл. 80 да бъдат отложени, да уважим това предложение на колегите.

Заповядайте, госпожо Чилова.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.

„Глава единадесета – Опазване на движимото културно наследство”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава единадесета, която става Глава шеста.

„Раздел І – Издирване”.

Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 84 има предложение от народния представител Чилова, което е оттеглено.

Има предложение от народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев, което комисията не подкрепя, а именно:

В чл. 84, ал. 1 се прави следното допълнение: след думите „движимите” да се добави „археологически”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 92:

„Чл. 92. (1) Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания.

(2) Теренните проучвания се осъществяват на територията на Република България, сред обществото и в неговата материална среда.”

По чл. 85 има предложение от народния представител Николай Михайлов, което е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 93:

„Чл. 93. (1) Лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и чл. 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми най-близкия държавен или общински музей.

(2) Лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило до предаването й на компетентните органи.

(3) Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност.”

По чл. 86 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено:

В чл. 86, ал. 2 изразът „държавен или общински” се заменя с „държавен, общински или частен”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 94:

„Чл. 94. (1) Оправомощен представител на музея, уведомен за намерената вещ, е длъжен незабавно да направи оглед на вещта и да поема съхранението й.

(2) Идентификацията се извършва от музея, поел съхранението, а когато вещта не отговаря на тематичния му обхват – от най-близкия държавен или общински музей със съответния тематичен обхват.

(3) Движими вещи, държавна или общинска собственост на основание чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността, ако бъдат идентифицирани като културни ценности, се включват във фонда на музея.

(4) Когато движимата вещ бъде идентифицирана като културна ценност – национално богатство, тя се регистрира в Националния музеен фонд.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 95, като в ал. 1 навсякъде думите „чл. 85” се заменят с „чл. 93”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Имате думата за изказвания.

Господин Дилов, заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Не знам дали това е редакционна поправка. Ще бъда съвсем кратък, явно сме го пропуснали по време на дебатите в работната група, нямах време да проверя, но смятам, че чл. 93, ал. 1 по новата номерация – лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и чл. 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми най-близките държавни или общински музеи. Нека да бъде поне 14-дневен срок, както беше на други места.

Предлагам да бъде 14-дневен срок. Мисля, че 7-дневен срок е изключително кратък срок.

Това е единствената ми бележка. Имам и други, но те са за друго място.

Не знам дали е редакционна поправка, но предлагам да е 14-дневен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При всички случаи подлежи на гласуване, когато се стигне до него.

Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.

Заповядайте, госпожо Чилова.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Ако ми позволите, само една бележка да направя по казаното от господин Дилов. Опасенията ми са да приемем 14-дневен срок, тъй като досега е 7-дневен срок. В промените, които сме внесли в Наказателнопроцесуалния кодекс, е инкриминирано като престъпление от гледна точка несъобщаването в 7-дневен срок. Това означава, че трябва да променим и този текст. Затова моето предложение е да остане по текста на комисията. Но господин Дилов има право да го направи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако желае да го оттегли, би могъл. (Реплика от народния представител Любен Дилов.)

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не, аз не правя изказване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като правите пояснение, нека господин Дилов да обоснове допълнително в отговор на това, което казвате. Вие ще можете да коментирате неговата аргументация.

Заповядайте, господин Дилов.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Госпожо председател на комисия, уважаеми колеги! Проблемът идва от друго. Има един чл. 140, до който ще стигнем и неговата ал. 3 дефинира – там, разбира се, става дума за археология, всяка намерена вещ като статут на национално богатство до доказването на нейния статут и предполага, разбира се, съответно на промените в Наказателния кодекс, който не знам дали е минал през Комисията по правни въпроси, тоест, гледала ли е Комисията по правни въпроси тези промени, които предлага този закон. Дефинира се много тежко наказание. Затова предлагам тук една застраховка от 14-дневен срок, защото в чл. 140 по моето скромно мнение – не съм юрист, презумпираме много сериозна виновност на всеки един човек на територията на България, който намери предмет със 120-годишна давност.

Затова смятам, че трябва да бъде 14-дневен срок, но пак смятам, че юристите трябва да се произнесат. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.

Госпожо Чилова, бихте ли искали да вземете отношение към тази своеобразна реплика?

Заповядайте, госпожо Чилова.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Държа на казаното, на уточнението, което направих. Колегите да запознаят колегата с предложението.

Що се касае до чл. 140, всъщност колегата колегата Дилов говори за движимите и недвижими археологически ценности. Трябва да бъдем наясно, че политиката на българската държава от 1888 г. винаги е била, че който намери вещ – включително и текстът на Закона за паметниците на културата, Законът за собствеността, е длъжен да я предаде. Смятам, че българската държава и българското Народно събрание трябва да бъдат последователни в тази политика.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Не е точно така.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Четете, господин Дилов, четете!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че господин Ватев желае да вземе думата.

Госпожо Чилова, все още очевидно дискусията по представените текстове продължава.

Заповядайте, господин Ватев.

БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Понеже съм по-възрастен и може би в сънищата си помня и преди 9-и какво е било, госпожо Чилова.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Имаше няколко неправителствени организации, които в работната група бяха извадили всичките закони от времето на Княжество и Царство България и между 1919 и 1944 г. пишеше: „Който намери съкровище в неговата нива си е негово. Ако го намери в чужда нива, половината е на намервача, половината е на собственика на нивата. Държавата има право да го купи.” А не е дефинитивно държавна собственост.

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ, от място): Не е вярно!

БОЙКО ВАТЕВ: (ДН, встрани от микрофоните): Ей сега ще ви го намеря!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за реплики? Други желаещи да вземат думата?

Заповядайте, госпожо Чилова.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Колеги, искам да цитирам Закона за паметниците и музеите от 1969 г.: „Лицата, които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в 7-дневен срок да съобщят за това в съответната община, кметство или най-близкия музей. Укритите паметници на културата се изземват в полза на държавата.”

Всъщност този текст възпроизвежда политиката на българската държава от 1888 г. Затова го има и в чл. 69.

Това, което Вие коментирате, господин Ватев, е от гледна точка на възнаграждението, което се дължи на намирвача.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Чилова, малко по-свободно процедираме. Няколко пъти взимате думата. Вие правите реплика на господин Ватев? Чудесно.

Господин Ватев, желаете ли да направите дуплика? Имате право и имате тази възможност, доколкото повдигнахте исторически

въпрос.

БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, колеги!

Малко както дяволът чете евангелието... от 1969 г. ме препращате в 1888 г., но пропускате, аз ви казах, от 20-те години до 1944 г. Тогава законите пък са били други и аз Ви цитирам онези закони, а Вие ми цитирате законите от 1969 г., които били като законите от Княжество България.

Освен това това се отнася и за недвижими паметници, и за много други неща!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текстовете от този раздел, уважаеми колеги? Не виждам.

Привличам вниманието ви към обстоятелството, че е 17,56 ч. и се обръщам към пленарната зала с въпроса как си представяме продължаването на нашата работа, доколкото е гласувано продължаваното на работното време до 18,00 ч.?

Виждам различни реакции в залата, но не мога да разбера дали са знак на съгласие, че приключваме в 18,00 ч. или напротив? Приключваме очевидно. Нямаме право и на друго.

В такъв случай приключваме с текстовете на Раздел І от Глава единадесета до чл. 87 включително, които са обсъдени, с изключение на членове 79 и 80, чието обсъждане е отложено.

И така, уважаеми колеги, съгласно решението, което гласувахме тази сутрин, утре предстои да извършим една поредица от гласувания. В зависимост от това, как прецени по-нататък пленарната зала развитието и на пленарния ден, и на времето до края на календарния ден – 19 декември, петък, да ви съобщя предстоящите гласувания за утре:

1. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение.

2. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали.

3. Гласуване на проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

4. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военно пострадалите.

5. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

Днешното заседание приключва.

Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 19 декември 2008 г. от 9,00 ч.

Привличам ви вниманието, колеги, да носите материалите, които ще се гласуват, за да можете да следите, особено Закона за политическите партии на второ четене.

Освен това ви съобщавам, че утре в центъра на столицата – а Народното събрание се намира в центъра, да има протестни изяви на различни групи граждани, като се очаква те да бъдат фокусирани около сградата на парламента.

Виждам желание на господин Христов и госпожа Банкова да вземат думата.

Имаме още една минута. Допускам, че става дума за процедурен въпрос. Няма да Ви лиша от това право, господин Христов.

Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Позволявам си да искам процедура, господин председател, за да Ви припомня, че парламентът прие в седмичната програма Закона за потребителския кредит...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз поех ангажимента преди час да Ви дам възможност да бъде поставен на гласуване процедурният Ви въпрос за разглеждане и гласуване на Вашия текст.

Закривам днешното пленарно заседание.

Приятна почивка! (Звъни.)

(Закрито в 18,00 ч.)



Председател:

Георги Пирински

Заместник-председател:

Любен Корнезов
Секретари:

Пенко Атанасов

Георги Димитров

Каталог: pub -> StenD
StenD -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства
StenD -> Четиридесето народно събрание комисия по правни въпроси до Деловодството на
StenD -> Доклад за второ гласуване Относно: Законопроект за изменение и допълнение на
StenD -> Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства
StenD -> Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на
StenD -> Доклад за второ гласуване з а к о н за изменение и допълнение на
StenD -> Доклад за второ гласуване на з а к о н за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча
StenD -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и първо народно събрание комисия по културата, гражданското общество и медиите нечетени текстове в пленарна зала в заседание
StenD -> Четиридесето народно събрание временна комисия за промени в изборното законодателство до Деловодството на