Да вървим ведно с исус христос
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБРЪЩЕНИЕ
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Човекът е грешник
- Съвестта
- Неволни грехове
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРЕЖИВЕЕМ ОБРЪЩЕНИЕСкъпи приятели, Сега вие ме питате, защо трябва да преживеем обръщение и какво в същност е обръщението ? Най-простият отговор на въпроса ви е този: защото Бог казва! Когато Бог говори, не Му се отвръща. Ние сме негови създания и като такива трябва да се преклоним и да се подчиним. “Но ти човече, който си, що отговаряш против Бога ? Създаденото нещо ще рече ли на онзи, който го е сътворил: “Защо...“(Римл. 9:20) ? В Деяния 17:30 четем: “Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички люде, навсякъде, да се покаят“. Да, споменава се около осемдесет пъти за покаяние (обръщение) в Стария завет и около седемдесет в Новия. Но Бог ясно ни показва в Словото Си защо заповядва на хората да се покаят. “Към вас е търпелив, не искащ някой да погине, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петър 3:9). В Деяния 17 мотивът на заповедта му към хората да се покаят е, че “е назначил ден, в който ще съди справедливо обитаемия свят.“ Идва денят, когато всеки ще трябва да дава сметка за живота си на своя Създател. И Бог, който познава хората, ще каже тогава като съдник: “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да достигнат до Божията прослава“(Римл. 3:23). Ето защо Бог иска от човека да преживее обращение, “защото това е добро и приятно за Бога, нашият Спасител, който иска всичките люде да бъдат спасени и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:3,4). Основната причина, поради която Бог заповядва на хората да се покаят е, че човекат не се е подчинил на своя Сьздател, че той е грешник и ще бъде справедливо осъден от Бога. Човекът е грешникКаква горчива истина! В дейтвителност много хора не мислят за това и дори го отричат. Но самите те убедени ли са в това, което говорят ? И нима един честен човек може да отрече, че често върши лоши неща ? Многократно съм имал случай да запитам тези, които на висок глас твърдят, че винаги са живели честно и че никому не са причинили болка, дали съвестта им никога не ги е укорявала за някоя постъпка, дума или мисъл. И почити никой не е имал смелостта да отвърне, че съвестта му никога не го е упрекнала. Грешникът е човек, който е грешил. Той не става такъв само след като вече е извършил много лоши деяния. Един единствен грях е достатачен да стори от човека грешник. Всеки сам може да установи това в ежедневието. Никой няма да каже: “Този или тези не са убийци, защото до сега не са убивали повече от един или два пъти“. Но когато става дума за отношението му към Бога, човекът би искал да приложи друга мярка, защото иначе той трябва сам да се осъди.
Ако се вгледаме в собствения си живот, колко ли грехове вече сме извършили съзнателно, самонадеяно ? Да предположим, че сте на осемнадесет години и че през първите осем години от вашето съществувание вие съзнателно не сте постъпвали лошо. Всщност това е погрешно, защото много добре знаете, че съвестта ви вече се е обаждала и тогава. Но след тези първи осем години, колко пъти още съвестта ви е проговаряла ? Да допуснем веднаж дневно. Това прави 365 пъти годишно и 3650 пъти досега за вас. За човек на 28 години това би правило 7300 пъти, а пък за някой на 68 години - 21,900 пъти. Следователно вие сами виждате, че съвестта ви вече е привличала вниманието ви поне 3650 пъти за някой грях (а всъщност, това не е ли бивало много по-често ?). Може ли някой, допуснал толкова много грехове да твърди, че не е грешник ? Праведният Бог трябва ли да оправдае такъв човек. Всичко това не е ли напълно достатъчно да докаже, че всеки човек заслужава съд и трябва да се изповяда пред Бога, че е сгрешил против Него и заслужава вечна погибел ? Неволни греховеСега се явява един друг въпрос. Човек не е ли виновен единствено за греховете, които е допуснал напълно съзнателно ? Не е ли виновен също и когато е можел да знае, че начинът, по който е постъпил не е бил правилен ? И когато някой закон се окаже нарушен, съдията няма ли да обяви за виновен дори и този, който твърди, че не познава този закон. А би трябвало да го знае, защото вече е бил оповестен. Откъдето и максимата: “Никой не е оправдаван поради незнаене на закона! “Когато определя присъдата съдията би могъл все пак да държи сметка и за това, ако се докаже, че нарушителят не е познавал закона. Един адвокат, който би нарушил точните разпоредби на закона, ще бъде наказан по-строго отколкото някой незнаещ, извършил същото нещо. Но и в двата случая, съдията ще ги обяви за виновни. В Словото Божие откриваме същия принцип: “Ако някой съгреши, и направи това по отношение макар и на една от заповедите на Всевишния, наставляващи какво не бива да се върши и не си даде сметка за това, той ще бъде виновен и ще понесе своята вина .... И ако стори каквото и да е нещо, което Господ е заповядал да се не прави, макар че не го е знаел, пак ще бъде виновен и ще носи простъпката си“ (Лев. 5:15,17). Това лесно се разбира. Човекът, който като създание е отговорен пред своя Създател и който трябва да отговаря за делата си пред него, нима има правото сам да решава в какво е виновен или невинен ? Това е неприемливо ! Единствен Създателят, Оня, който е създал човека и му е възложил мисия, има право да съди дали неговото създание е било на висотата на своята отговорност. Бог единствен определя какво е грях. Ако и ние искаме да знаем, необходимо е да вникнем в неговите мисли. По този въпрос Божието Слово е твърде ясно. В Битие 1:28 и 2:15-17 виждаме мисията, която Бог бе възложил на човека. Той трябваше да обработва и да пази Едемската градина в подчинение и повинност на Бога. Онова, което това пдчинение поставяше на изпитание, бе забраната да се яде от дървото за познаване на доброто и злото. Но какво стори човекът ? Още при първия случай, в който би могъл да докаже своето подчинение и своята повинност, той не послуша Господ, но съзнателно наруши заповедта. Ето го началото. Три хиляди години по късно, Бог отбелязваше в Словото си: “Господ надникна от небесата над човешките чада, за да види има ли някой разумен, който да го търси. Всички се отбиха от пътя, всички заедно се развратиха; ни един не върши добро.“ (Пс. 14:2-3) А хиляда години след това Божието Слово казва още: “Няма никой разумен, който да търси Бога; всички се отклониха, всички станаха ненужни, никой не е добродетелен, няма ни един:“ (Римл. 3:11-12). Следователно Божията присъда не може да се обясни по друг начин, освен с тези думи: “Понеже всички съгрешиха - не заслужават да достигнат до Божията прослава“ (Римл. 3:23). Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|