Букурещка конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

3. Използвана литература в Приложение 1

1. 
   European Communities, 1975. Council Directive 75/440/EEC of 16 June 1975 concerning the quality required of surface water intended for the abstraction of drinking water in the Member States. OJ L194, 25/07/1975.
   
2. 
   European Communities, 1976. Council Directive 76/160/EEC of 8 December 1975 concerning the quality of bathing water. OJ No. L31/1. 5/2/76.
   
3. 
   European Communities, 1978. Council Directive 78/659/EEC of 18 July 1978 on the quality of freshwaters needing protection or improvement in order to support fish life. OJ L 222, 14/08/1978.
   
4. 
   European Communities, 1979a. Council Directive 79/923/EEC of 30 October 1979 on the quality required of shellfish waters. OJ L 281/47, 10/11/79.
   
5. 
   European Communities, 1979b. Directive 79/409/EEC of the European Parliament and of the Council on the conservation of wild birds. OJ L 103/ 43.
   
6. 
   European Communities, 1991a. Directive 91/271/EEC. Council Directive of 21 May 1991 concerning urban waste water treatment. O.J. L135/40 vol. 30/5/91.
   
7. 
   European Communities, 1991b. Directive 91/676/EEC of the European Parliament and of the Council Directive concerning the protection of waters against pollution caused by nitrates from agricultural sources. OJ L375/1.
   
8. 
   European Communities, 1992. Directive 92/43/EEC of the European Parliament and of the Council of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora. OJ L 206/ 7.
   
9. 
   European Communities, 2000: Directive 2000/60/EC of the European Parliament and of the Council of 23 October 2000 establishing a framework for Community action in the field of water policy. O.J. L327 vol.43.22/12/2000.
   
10. 
    European Communities, 2001. Directive 2001/81/EC of the European Parliament and of the Council of 23 October 2001 on national emission ceilings for certain atmospheric pollutants. O.J. L 309/22, 27/11/2001. .
    
11. 
    European Communities, 2003a. WFD CIS Guidance Document No. 5. Transitional and coastal waters - typology, reference conditions, and classification systems. http://forum.europa.eu.int/Public/irc/env/wfd/library
    
12. 
    European Communities, 2003b. WFD CIS Guidance Document No. 6. Towards a guidance on establishment of the intercalibration network and the process on the intercalibration exercise. http://forum.europa.eu.int/Public/irc/env/wfd/library
    
13. 
    European Communities, 2003c. WFD CIS Guidance Document No. 7. Monitoring under the Water Framework Directive. http://forum .europa.eu.int/Public/irc/env/wfd/library.
    
14. 
    European Communities, 2003d. WFD CIS Guidance Document No. 10. Rivers and lakes - Typology, reference conditions and classification systems. http://forum.europa.eu.int/Public/irc/env/wfd/library
    
15. 
    European Communities 2005. WFD CIS Guidance Document No. 13. Overall Approach to the Classification of Ecological Status and Ecological Potential. http://forum.europa.eu.int/Public/irc/env/wfd/library
    
16. 
    European Environment Agency 1995. Europe's Environment: The Dobris Assessment.
    
17. 
    Giovanardi, F. and A. Vollenweider (2004): Trophic conditions of marine coastal waters: experience in applying the Trophic Index TRIX to two areas of the Adriatic and Tyrrheninan seas. - J. Limnol., 63(2): 199-218, 2004
    
18. 
    HELCOM, 2002. Environment of the Baltic Sea Area 1994 - 1998. Balt. Sea Environ. Proc. No. 82B, ISSN: 0357-2994
    
19. 
    HELCOM, 2004. The Fourth Baltic Sea Pollution Load Compilation. Balt. Sea Environ. Proc. No. 93, ISSN: 0357-2994
    
20. 
    Oslo and Paris Commissions 1993. North Sea Quality Status Report 1993. London, 1993, ISBN 1­872349-06-4
    
21. 
    OSPAR Commission 2000. Quality Status Report 2000. London, ISBN 0 946956 52 9
    
22. 
    OSPAR Commission 2001. Harmonised assessment criteria and their respective assessment levels in the Comprehensive Procedure.
    
23. 
    OSPAR Commission 2003a. Draft starting point for the further development of the Common Procedure for the identification of the eutrophication status of the OSPAR Maritime Area. Meeting of the Eutrophication Committee (EUC) London, 8-12 December 2003.
    
24. 
    OSPAR Commission 2003b. OSPAR Integrated Report 2003 on the Eutrophication Status of the OSPAR Maritime Area Based upon the First Application of the Comprehensive Procedure, ISBN 1-904426-25-5.
    
25. 
    OSPAR Commission 2005a. Common Procedure for the Identification of the Eutrophication Status of the OSPAR Maritime Area. OSPAR Agreement 2005-3.
    
26. 
    OSPAR Commission 2005b. Synergies between the OSPAR Comprehensive Procedure, the integrated set of OSPAR Ecological Quality Objectives (EcoQOs) for eutrophication and the EC Water Framework Directive, Publication No. 231, ISBN 1-904426-73-5.
    
27. 
    Vollenweider, R.A., F. Giovanardi, G. Montanari & A. Rinaldi (1998): Characterization of the trophic conditions of marine coastal waters, with special reference to the NW Adriatic Sea: Proposal for a trophic scale, turbidity and generalized water quality index. Environmetrics, 9: 329-357
    

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Индикативни контролни листове за проверка на влиянието на еутрофикацията върху характеристиките в зависимост от водната категория

398. 
     Следните таблици представляват пълни контролни листове в зависимост от водната категория, разработени по време на Семинара за еутрофикацията в Испра, през септември 2004 г.
     

а. Причинни фактори:

Степен на увеличение на хранителните вещества:

По отношение на неорганичния/органичния азот

По отношение на неорганичния/органичния фосфор,

като се вземат предвид:

Източници (разграничаването между антропогенните и естествените източници)

Тенденции на увеличение/възходящи тенденции за концентрацията

Повишени концентрации

Промяна в съотношението N / P

Потоци и хранителните цикли, (включително вътрешно натоварване с хранителни вещества, директно и чрез атмосферата).

Промени в хидроморфологията.

б. Екологични фактори:

Наличност на светлина (излъчване, мътност, товар, засенчване)

Хидроморфология (например дълбочина на водата, скорост, честота на наводнения, тип и подвижност на субстрата, стратификация, отлагане)

Климатични/метеорологични условия (дъжд, температура)

Химично състояние (напр. потискане на растежа на водораслите от пестициди).

в. Преки последици от повишаването на хранителни вещества/еутрофикация:

i. Фитопланктон

Повишена биомаса (например хлорофил, органичен въглерод и численост или обем на клетките)

Увеличена честота и продължителност на цъфтеж

Увеличено на годишното първично производство

Промени в състава на видовете (напр. от диатомеи към зелени водорасли или цианобактерии, някои от които са паразитни или токсични видове)

ii.Макрофити;

Повишена биомаса

Промени във видовия състав (от дълготрайни видове към краткотрайни видове, някои от които са паразитни)

Намалено дълбочинно разпределение

iii. Фитобентос

Повишена биомаса

Повишена ареал на разпространение

Промени в състава на видовете (напр. от диатомеи към зелени водорасли или цианобактерии)

г Косвени последици от повишаването на нивата на хранителни вещества/ еутрофикация

i. органичен въглерод/органични вещества;

Увеличаване на концентрациите на разтворен/частици органичен въглерод Поява на пяна и/или тиня

Повишена концентрация на органичен въглерод в утайката (поради повишена скорост на утаяване)

ii. кислород;

Понижени концентрации и процентно насищане

Увеличена честота на ниски концентрации на кислород

По-екстремни колебания в рамките на денонощието

Поява на аноксични зони на повърхността на утайката ("черни петна")

iii.Риба;

Смъртност в резултат на ниските концентрации на кислород,

Промени в състава на видовете

Промени в изобилието

Прекъсване на миграцията или движението

iv. Общности на бентосни безгръбначни;

Промени в изобилието;

Промени във видовия състав;

Промени в биомасата

v.Увеличени растеж и биомаса на бентосни хетеротрофни организми, като гъби и бактерии

д.Други възможни последици от нарастването на нивата на хранителни вещества:

i) токсини от водорасли (все още в процес на изследване, неотдавнашното увеличение на случаи на установяване на токсичност може да бъде свързано с еутрофикацията).

ii) Понижение на стойностите на дебита, например запушване на тръби и филтри, отлагане на железни депозити, поради понижени

стойности на дебита на реката.

Степен на увеличение на хранителните вещества:

По отношение на общия и неорганичния/ органичния азот

По отношение на общия и неорганичния/ органичния фосфор

По отношение на силиция

Като се има предвид:

Източници (разграничаване между антропогенни и природни източници) Тенденции на увеличение/възходящи тенденции за концентрацията

Увеличени концентрации

Променени съотношения N/P, N/Si, P/Si

Потоци и хранителни цикли (включително вътрешното натоварване с хранителни вещества, между гранични потоци, рециклиране в рамките на различните сектори на околната среда и речни, преки и атмосферни входове)

б. Типологични фактори и други натоварвания:

Типологични фактори (алкалност, цвят, дълбочина, размер и т.н.),

Други натоварвания (хидроморфологични въздействия и антропогенни токсични вещества)

Наличност на светлина (излъчване, минерална мътност, товар)

Хидродинамични условия (напр. стратификация, отмиване, време на задържане) Климатични / метеорологични условия (вятър, температура, мокро и сухо отлагане) Хранене на зоопланктона (което може да бъдат повлияно от други антропогенни дейности)

в.Преки последици от повишаването на нивата на хранителните вещества:

i. Фитопланктон

Повишена биомаса (например хлорофил, органичен въглерод и численост на клетките)

Увеличена честота и продължителност на цъфтеж

Увеличено на годишното първично производство

Промени във видовия състав (напр. от хризофити и диатомеи към флагелати/цианобактерии, някои от които са паразитни или токсични видове)

ii. Друга водна флора, включително макроводорасли (като харацени);

а) подводни макрофити:

Промени в биомасата (може да бъде намалена в езерата поради ограничена светлина)

Промени във видовия състав (някои от които са паразитни)

Намалено дълбочинно разпределение

б) фитобентос;

Повишена биомаса и първично производство, както и промени в таксономичния състав

г.Косвени последици от повишаването на нивата на хранителни вещества

i. органичен въглерод/органични вещества;

Увеличена концентрация на разтворен/частици органичен въглерод

Поява на пяна и/или тиня

Повишена концентрация на органичен въглерод в утайката (поради повишена скорост на утаяване)

ii. кислород;

Понижени концентрации и процентно насищане в дънните води и под ледена кора

Увеличена честота на ниски концентрации на кислород в дънните води и под ледена кора

Повишено изразходване

Поява на аноксични зони на повърхността на утайката ("черни петна")

Пренасищане с кислород на повърхността

iii. Увеличение на pH в крайбрежните зони и повърхностните слоеве

iv. Намален контрол на първичните производители в посока отгоре-надолу (понижено хранене на зоопланктона и дънната фауна)

v. Крайбрежни и дънни макробрегръбначни;

Промени в изобилието и видовия състав

vi. Риба;

Промени в изобилието

Промени във видовия състав (от пъстърва и корегонусови риби към костур и шаран)

Промени във възрастовата структура на рибата

Смъртност на рибата

Степен на увеличение на хранителните вещества:

По отношение на неорганичния/органичния азот

По отношение на неорганичния/органичния фосфор По отношение на силиция

Като се има предвид:

Източници (разграничаване между антропогенни и естествени източници) Тенденции на увеличение/възходящи тенденции за концентрацията Повишени концентрации

Промени в съотношението на N/P, N/Si, P/Si

Потоци и хранителни цикли (включително натоварване с хранителни вещества, между гранични потоци, рециклиране в рамките на различните сектори на околната среда и речни, преки и атмосферни входове)

б. Помощни екологични фактори:

Наличие на светлина (излъчване, мътност, допълнителни нива)

Хидродинамични условия (стратификация, отмиване, време на задържане, вертикално движение, градиенти на солеността, отлагане) Климатични/метеорологични условия

Хранене на зоопланктона (което може да бъде повлияно от други антропогенни дейности)

Крайбрежна морфология

Типологични фактори за крайбрежните води:

в.Преки последици от повишаването на нивата на хранителните вещества:

i. Фитопланктон

Повишена биомаса (например хлорофил, органичен въглерод и численост на клетките)

Увеличена честота и продължителност на цъфтеж

Увеличено на годишното първично производство

Промени във видовия състав (напр. от диатомеи към флагелати, някои от които са паразитни или токсични видове)

ii. макрофити включително макроводорасли;

Повишена биомаса

Промени във видовия състав (от дълготрайни видове към краткотрайни видове, някои от които са паразитни)

Намалено дълбочинно разпределение

iii. Микрофитобентос;

Увеличена биомаса и основно производство

г. Косвени последици от повишаването на нивата на хранителни вещества

i. органичен въглерод/органични вещества;

Увеличаване на концентрациите на разтворен/частици органичен въглерод Поява на пяна и/или тиня

Повишена концентрация на органичен въглерод в утайката (поради повишена скорост на утаяване)

ii. кислород;

Намалени концентрации и процентно насищане

Повишена честота на ниски концентрации на кислород

Повишено изразходване

Поява на аноксични зони на повърхността на утайката ("черни петна")

iii. зообентос и риба;

Смъртност в резултат на ниските концентрации на кислород,

iv. структура на бентосната общност;

Промени в изобилието

Промени във видовия състав

Промени в биомасата

v. Структура на екосистемата;

Структурни промени

д. Други възможни последици от нарастването на нивата на хранителни вещества:

i) токсини от водорасли (все още в процес на изследване, неотдавнашното увеличение на случаи на установяване на токсичност може да бъде свързано с еутрофикацията).