Програма за реформи (нпр) 10 Национална стратегическа референтна рамка (нсрр) 10 Национална стратегия за регионално развитие 11
Изтегляне 3.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ
- Предишен опит и извлечени поуки от периода 2000 – 2006 г.
Регионални планове за развитиеРегионалните планове за развитие за периода 2007 – 2013 г. са стратегически документи на ниво NUTS II. Те са изготвени в съответствие с чл. 11 от Закона за регионалното развитие и са одобрени на регионално ниво от Регионалните съвети за развитие на шестте района за планиране. Регионалните планове за развитие са съобразени с прогнозите в Националната стратегия за регионално развитие и отразяват стратегическата визия на регионите за средно-срочното им развитие. Плановете са одобрени с Решения на МС № 1014-1019/ 30.12.2005 г. и са използвани като основа „отдолу-нагоре” при разработването на ОП „Регионално развитие”.Трябва обаче изрично да се спомене, че тези стратегически документи предвиждат разнообразни приоритети и действия, които са типично отраслови и влизат в обсега на секторните програми или Националния стратегически план за развитие на селските райони. В този смисъл те се разглеждат като комбинирана териториална проекция и като набор от действия, които следва да получат подкрепа от различните оперативни програми след прилагане на специфичните изисквания за избираемост за финансиране от отделните фондове.
Р  егионите, избираеми за финансиране от Структурните фондове по цел „Сближаване”, са райони, които отговарят на ниво ІІ от Номенклатурата на териториалните статистически единици (по-надолу наричани „ниво NUTS ІІ”) по смисъла на Регламент (ЕС) № 1059/ 2003 на Европейския парламент и Съвета от 26 май 2003 г., чийто брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, измерен в паритет на покупателната способност и изчислен на базата на стойностите за Общността за периода 2000 – 2002 г. е по-малък от 75% от средния БВП за ЕС-25 за същия референтен период. Страните-членки, които са избираеми за финансиране от Кохезионния фонд, са тези, чийто брутен национален доход (БНД), измерен в паритет на покупателната способност и изчислен на базата на стойностите за Общността за периода 2001 – 2003 г. е по-малък от 90% от средния БНД за ЕС-25 и които имат програма за изпълнение на условията за икономическо сближаване, посочени в чл. 104 от Договора за създаване на Европейската общност.
Съгласно разпоредбите на Регламента на ЕС № 1059/ 2003 в България са обособени 6 района за планиране (2006), които са:
Фиг. 2: Избираеми статистически райони (NUTS II) Брутният вътрешен продукт (БВП) на всички райони в България на ниво NUTS II е по-малък от 75% от средния за Общността. Следователно всички те са избираеми за финансиране от Структурните фондове по цел „Сближаване”, както е уточнено в Общия регламент за Структурните фондове и Кохезионния фонд от юли 20062, чл. 5, Глава ІІІ.
България няма предишен опит в прилагането на оперативни програми за регионално развитие в рамките на Структурните фондове на ЕС, така че в тесен смисъл не би могла да си извлече конкретни поуки от предишен свой опит. Въпреки това, от 1998 г. насам като част от подготовката си за присъединяване към ЕС и с оглед участие в изпълнението на политиката за сближаване на ЕС, България разработва необходимите програмни документи. Изготвени са няколко варианта на Националния план за икономическо развитие 2000 – 2006 г. – през 1999 г. (одобрен от правителството), през 2001 г. (с предварителна оценка) и през 2003 (одобрен от правителството). Единствената оперативна програма, изготвена през същия период, е Регионалната оперативна програма (първи работен вариант през 2001 г., преработен през 2002 и 2003 г.), която освен да изпълни основната си функция на „тренировка” бе използвана като отправна точка особено по отношение на мерките по програма ФАР Икономическо и Социално Сближаване и като основа за Многогодишния програмен документ по програмата за периода 2004 – 2006 г. В тази връзка бяха формулирани предложения как един обстоен анализ на резултатите от предишните оценки, осъществени предимно по грантови схеми, може да подобри качеството на настоящия документ (ОПРР). Важно е да се отбележат заключенията от докладите на консорциумите OMAS и EMS, които имаха сключен договор с Европейската комисия за прилагане на система за монторинг и междинна оценка по програма ФАР, особено заключенията от доклада „Междинна оценка подкрепата по програма ФАР, отпусната през периода 1999 – 2002 г. и, изпълнявана до ноември 2003 г.” („От предприсъединяване към присъединяване” – март 2004). От стратегическа гледна точка, разбирането, придобито от предишен подобен опит на други страни-членки на ЕС, най-вече страните, работещи по Цел „Сближаване” и новите страни-членки, може само до известна степен да се приложи за България, макар да съществуват някои прилики. Важен урок е фактът, че децентрализацията често може да доведе до сериозни забавяния при изпълнението на програми, управлявани на регионално ниво в сравнение с програмите, управлявани на централно ниво. Ирландия се счита за най-успешният пример за усвояване на средствата от Структурните фондове, като традиционно тя е силно централизирана държава, характеризираща се със силен подход „отгоре-надолу” при програмирането и с доминиране на държавните агенции при изпълнение на оперативните програми. От друга страна, опитът на Португалия показва, че ако се разчита на „собствениците на проектите” за успешното използване на фондовете от ЕС, очевидно е нужно да се предостави подкрепа на общините – особено малките - с цел да се избегне „омагьосания кръг”, свързан с капацитета, а именно предимството на големите общини да изготвят програми с по-добро качество и привличат повече ресурси. Такава потребност от развиване на капацитет и придобиване на опит, който да подпомогне планирането и изпълнението на регионалното и местно развитие, вече е идентифицирана и следва да бъде третирана подобаващо.
|