Основни аспекти
Трансгранично сътрудничество за възстановяване на реките, разработване на стратегия за устойчиво развитие, планиране и управление на крайбрежните водосборни басейни.
Цел на проекта
Сътрудничество на ниво крайбрежни водосборни басейни в 5 големи зони за опазване на природата, възстановяване на влажни зони, управление на водите и развитие на общностите в рамките на съвместния демонстрационен проект “Helcom MLW” чрез подхода ICZM.
Мащаб/ ниво на планиране
Част от тези няколко хиляди квадратни километри (и свързани с най-големите речни водосборни басейни в Европа – Nemunas, Odra, Vistula); 3 от териториите са трансгранични.
Период: До момента от 1995 (1999)
Цел на публичното участие (Защо ПУ?)
Мобилизиране на местните общности да допринесат за изпълняването на международните екологични цели.
Кой участваше и как (Степен/ форма на публично участие), в кой етап от планирането?
В основата на ПУ беше създаването на местна консултантска група, по принцип включваща всички заинтересовани участници по метода на кръглата маса през различните етапи от процеса на планиране. Обединява се с различни усилия за комуникация, насочени към широката общественост.
Използвани методи и инструменти
Дискусии на кръгла маса с всички заинтересовани участници. Медии, информационни табла, брошури, публични срещи, консултации по проекто плана.
ПУ включва дейности за повишаване на познанията по отношение на ролята и функциите на влажните зони (и международното значение на териториите за опазването на биоразнообразието) от една страна, а от друга страна, практическа помощ за осигуряването на алтернативни източници на доходи.
Основен принос на заинтересованите участници
Познания за местните условия, съдържание на местното развитие, координация с други програми, идеи за демонстрационни дейности.
Материални резултати (ефекти) от ПУ?
Местната общност и някои заинтересовани участници, решени да продължат процеса, за съжаление се отказаха поради липса на външно финансиране (международни донори и национални фондове).
Местните НПО (например “Rusne Fund for Nature” и “Kintai Sailing Club” в делтата на Nemunas, споделена между Литва и Русия) извлякоха значителни ползи от участието си в процеса, а в същото време продължиха да дават своя принос чрез разпространяване на основната информация в рамките на собствените им мрежи (например местни фермери).
Извлечени поуки
Извлечени поуки: тези територии се характеризират с голяма бедност и е невъзможно да се привлече вниманието и подкрепата на местното население за осигуряване на “екологични услуги” за международната общност без компенсации срещу подпомагането на развитието.
Местният, холистичен процес на устойчиво развитие е задължителен за осигуряването на съответния принос и приемане на международните екологични цели. Невъзможно е И в същото време е необходимо много време за разработването на такъв процес, а неговото съдържание неизбежно трябва да бъде под формата на компенсация: какво ще получи местната общност в замяна от националната/ международната общност, ако приеме някои правила или ограничения за развитие?
Местните НПО (например “Rusne Fund for Nature” и “Kintai Sailing Club” В Латвия), включващи заинтересовани от екологията фермери, са от основно значение за осигуряването на поне един вид процес след изчезването на инерцията от процеса, генерирана по проекта.
В дългосрочен план създаването на местна структура за устойчиво развитие е задължително с цел поддържане на процеса и обединяване на местния капацитет за взаимодействие между международните/ националните екологични цели и потребностите от местно развитие.
В допълнение, в бедните на ресурси селски райони (които са често срещани в Източна Европа) подобна структура значително ще допринесе в по-широк смисъл за насърчаване на възможностите и капацитет за местно развитие. Един такъв пример може да бъде Solway Firth Partnership в Шотландия.
За повече информация:
• Lennart Gladh, WWF Sweden, lennart.gladh@swipnet.se
• Henrik Dissing, WWF Denmark, h.dissing@wwf.dk
32. Комисия/ Екологичен форум за река Дунав
Основни аспекти
Планиране на ниво речен басейн. Обвързване на областно, басейново и местно ниво.
Цел на проекта
Диалог за планиране на трансграничен речен басейн, създаване на работна група за РДВ, разработване на документ, представящ проблемите във връзка с РДВ, осигуряване на публично участие в управлението и координирането на река Дунав чрез създаването на Дунавски екологичен форум (ДЕФ). ДЕФ е НПО със смесена местна и регионална структура, създадена през 1999 с цел да подпомага участието на НПО в правителствените форуми, програми и инициативи. Мрежата и дейността на ДЕФ все още се разработват.
Мащаб/ ниво на планиране
Планирането на Дунавския басейн ‘се случва’ на различни нива от подбасейн/ общности до международни комисии. Участието на заинтересованите участници се осъществява по различни начини на различните нива в цялостния процес. Поредицата подходи за публично участие от директна работа с общностите на един етап до гарантиране, че представителните организации са включени на международно ниво, е добър пример за това как публичното участие има различно значение на различните етапи, но се основава на общи принципи за прозрачност на процеса и включването.
Период: До момента от 1994
Цел на публичното участие (Защо ПУ?)
-
Дунавският регионален проект подпомага Дунавския екологичен форум (Асамблея на НПО)
-
Обвързване между областно, подбасейново и местно ниво.
Кой участваше и как (Степен/ форма на публично участие), в кой етап от планирането?
-
Заинтересованите участници са наблюдатели в Комисията, което означава пълно участие, не право на глас.
-
Включването на международни заинтересовани участници, например WWF като наблюдател в ICPDR. Голям брой по-малки (национални и местни) НПО са свързани с това чрез платформи за сътрудничество, особено Дунавския екологичен форум.
Използвани методи и инструменти
Статутът на наблюдатели на представителите на НПО по време на срещите на Комисия. Международната комисия за защита на река Дунав (ICPDR) е координиращият орган за международните аспекти на изпълнението на Директивата. ICPDR подпомага публичното участие в процеса на планиране, чрез финансова помощ за Информационната система на ICPDR, включително Наблюдение на Дунав, както и оперативните мрежи като Дунавски екологичен форум (ДЕФ), MLIM и AEWS. Наблюдателите от НПО присъстват на срещите на ICPDR и осигуряват значителен принос към работата на Комисията (например при създаването на екологична експертна група).
Основен принос на заинтересованите участници
-
Разработване на документ, отразяващ проблемите по отношение на РДВ;
-
Участие в няколко работни групи в ICPDR;
-
Предоставяне на знания по местни проблеми, както и в трансгранично измерение.
Резултат (ефект) от ПУ?
Международно сътрудничество при споделяне на опит и съвместно (MS+ACs+nonACs) планиране на речния басейн и изпълнението на РДВ.
Извлечени поуки
Необходими са координационни структури с цел на малките (национални и местни) НПО да се осигури пряк или непряк достъп до международно сътрудничество в рамките на речния басейн, например чрез представители, определени по съвместна платформа на НПО. По-големите НПО могат с международна програма да улеснят връзките между малките НПО и международните структури.
Формални процедури за ПУ в речния басейн
НПО могат да получат статут на наблюдатели в ICPDR.
Използван е най-добрия начин за работа с публичното участие на ниво район на басейново управление.
За повече информация:
ICPDR Secretariat
Charlie Avis, WWF DCPO, charlie.avis@wwf.hu
Докладите са публикувани на:
www.icpdr.org
Сподели с приятели: |