Член 18 ПРАВИЛА, РЕГЛАМЕНТИРАЩИ ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ

1. За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице е длъжно:

(а) в случаите на приспадане съгласно чл. 17, ал. 2, б. “а” — да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 3;

(б) в случаите на приспадане съгласно чл. 17, ал. 2, б. “б” — да притежава документ за внос, в който данъчнозадълженото лице е посочено като получател или вносител и който посочва или дава възможност за изчисляване сумата на дължимия данък;

(в) в случаите на приспадане съгласно чл. 17, ал. 2, б. “в” — да спази формалностите, установени от всяка държава-членка.

2. Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия данък върху добавената стойност за даден данъчен период на общата сума на данъка, по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и може да бъде упражнено съгласно разпоредбите на ал. 1 правото на приспадане.

Държавите-членки обаче могат да изискват за данъчнозадължени лица, които от време на време извършват сделки съгласно определението в чл. 4, ал. 3, правото на приспадане да бъде упражнявано само по време на доставката.

3. Държавите-членки определят условията и реда, при които на данъчнозадължено лице може да бъде разрешено да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с разпоредбите на ал. 1 и 2.

4. Когато за даден данъчен период сумата на разрешеното приспадане превишава сумата на дължимия данък, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят превишението към следващия период при условия, които те определят.

Държавите-членки обаче могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако превишението е незначително.

1. Частта за приспадане съгласно първия абзац на чл. 17, ал. 5 представлява дробна величина:

— с числител общата сума без данък върху добавената стойност на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане съгласно чл. 17, ал. 2 и 3, и

— знаменател общата сума без данък върху добавената стойност на годишния оборот, който се приписва на сделките включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане. Държавите-членки могат също да включват в знаменателя сумата на субсидиите освен посочените в чл. 11, т. А, ал. 1, б. “а”.

Частта се определя на годишна база в процентно изражение със закръгляне, което не превишава следващия разред.

2. Като частичен отказ от спазване разпоредбите на ал. 1 от изчислението на частта за приспадане се изключват оборотите, приписвани на доставките на капиталови стоки, ползвани от данъчнозадълженото лице за нуждите на стопанската му дейност. Оборотите, приписвани на сделки, посочени в чл. 13, т. Б, б. “г”, доколкото сделките са присъщи, както и оборотите, приписвани на присъщи сделки с недвижими имоти и на присъщи финансови сделки, също се изключват. Когато държавите-членки упражняват правото си съгласно чл. 20, ал. 5 да не изискват корекция за ка-питалови стоки, те могат да включват оборотите от разпореждане с капиталови стоки в изчислението на частта за приспадане.

3. Временно определената част за текущата година е равна на частта, изчислена на база сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или сумите са незначителни, частта за приспадане се определя по временна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите прогнози. Държавите-членки обаче могат да запазят своите действащи понастоящем правила.

Приспаданията на база така изчислената временна част се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година.

1. Първоначално определената сума за приспадане се коригира по ред, постановен от държавите-членки, когато в частност:

(а) приспадната сума е по-голяма или по-малка от сумата, на която данъчнозадълженото лице е имало право;

(б) след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане, и в частност — анулиране на покупки или намаление на цени.

Корекции обаче не се извършват за сделки, оставащи изцяло или частично неразплатени, както и при унищожаване, погиване или кражба на имущество, доказани или потвърдени по съответния ред, и при даване на подаръци с малка стойност или мостри, посочени в чл. 5, ал. 6. Държавите-членки обаче могат да изискват корекции за изцяло или частично неразплатени сделки, както и при кражба на иму-щество.

2. За капиталовите стоки корекциите се разпределят за период от 5 години, включително годината на придобиване или производство на стоките. Годишната корекция се извършва само върху 1/5 от начисления за стоките данък. Корекцията се извършва на база измененията на полагащото се приспадане през следващите години в сравнение с годината на придобиване или производство на стоките.

Дерогирайки разпоредбата на предходния абзац, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пълни 5 години, считано от времето на първото използване на стоките.

За недвижимиге имоти, придобити като капиталови стоки, периодът на корекция може да бъде удължен на 20 години.

3. При доставка по време на периода на корекция за капиталовите стоки се смята, че те все още се използват за стопански цели от данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция. За тези стопански дейности се допуска, че са изцяло облагаеми, когато доставката на посочените стоки е облагаема.

Когато доставката е освободена, същото се допуска и за дейностите. Корекцията се извършва само веднъж за целия остатък от периода на корекция.

В последния случай обаче държавите-членки мога да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, ползващо въпросните капиталови стоки само за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане.

4. За нуждите на прилагане разпоредбите на ал. 2 и 3 държавите-членки могат:

— да дефинират понятието за капиталови стоки;

— да посочат сумата на данъка, която се отчита за корекцията;

— да приемат всякакви подходящи мерки, така че корекцията да не води до някакво неоснователно предимство;

— да допускат опростен административен ред.

5. Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на ал. 2 и 3 би бил незначителен, държавата-членка може при спазване разпоредбата на чл. 29 за консултациите да пропусне прилагането на тези алинеи, като вземе предвид необходимостта от това да бъде избягвано опорочаване условията на конкуренция, общия данъчен ефект в държавата-членка и необходимостта от подобаващи икономии на адмистративни разходи.

6. Когато данъчнозадължено лице преминава от нормалния в особен режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.

Следните лица са отговорни платци на данъка върху добавената стойност:

(а) данъчнозадължените лица, които извършват облагаеми сделки с изключение на сделките, посочени в чл. 9, ал. 2, б. “д”, и извършваните от данъчнозадължено лице с местожителство в чужбина. Когато облагаемата сделка е извършена от данъчнозадължено лице с местожителство в чужбина, държавите-членки могат да приемат уредба, при която данъкът е платим от друго лице, а не — от данъчнозадълженото лице с местожителство в чужбина. Между другото за такова друго лице може да бъде посочен данъчен представител или друго лице, за което се извършва облагаемата сделка. Държавите-членки могат също да предвидят някой друг освен данъчнозадълженото лице да бъде солидарно и поотделно отговорен за плащането на данъка;

(б) лица, на които се предоставят услугите по чл. 9 (2) (д), или лица, които са определени за целите на ДДС на територията на страната и на които се предоставят услугите по чл. 28б, (В), (Г), ( Д) и (Е), ако услугите се извършват от данъчно задължено лице с място на дейност в чужбина; същевременно, страните-членки могат да поставят изискване доставчикът на услугите да бъде солидарно и поотделноотговорен по отношение плащането на данъка;

(в) всяко лице, което посочи данъка върху добавената стойност във фактура или друг документ, служещ за фактура.

Задължения при вътрешната система:

1. Всяко данъчнозадължено лице декларира започването, промените и прекратяването на дейността си като данъчнозадължено лице.

2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна счетоводна отчетност, която дава възможност за прилагане на данъка върху добавената стойност и за извършване на проверки от данъчния орган.

Всяко данъчнозадължено лице издава фактура и за текущите плащания по сметка, направени в негова полза от друго данъчнозадължено лице, преди да бъде извършена или приключена доставката на стоки или

услуги.

(б) Във фактурата се посочва ясно цената без данъка, съответният данък, начислен по всеки от размерите, и освободените позиции, ако има такива.

(в) Държавите-членки определят критериите, според които даден документ може да служи за фактура.

4. Всяко данъчнозадължено лице подава данъчна декларация в срок, определен от всяка държава-членка. Този срок не може да бъде по-дълъг от 2 месеца след изтичането на предходния данъчен период. Данъчният период може да бъде определен от държавите-членки на 1 или 2 месеца, или тримесечие. Държавите-членки могат да определят и друга продължителност на данъчния период при условие, че той не надхвърля 1 година.

Данъчната декларация трябва да съдържа цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, както и сумите за приспадане, и — по целесъобразност и доколкото бъде сметнато за необходимо за установяване на данъчната база — общата сума на сделките, отнасящи се до данъка и сумите за приспадане, и общата сума на освободените доставки.

5. Всяко данъчнозадължено лице плаща нетната сума на данъка върху добавената стойност при подаване на декларацията. Държавите-членки могат обаче да определят друга дата за плащане на сумата или да изискват междинно плащане.

6. Държавите-членки могат да изискват данъчнозадълженото лице да подаде отчет, включващ информацията, посочена в ал. 4, и отнасящ се до всички сделки, извършени през предходната година. Отчетът трябва да съдържа цялата информация, необходима за извършването на корекции.

7. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, така че лицата, които в съответствие с чл. 21, ал. 1, б. “а” и “б” са смятани за отговорни платци вместо данъчнозадължено лице, установено в друга страна, или които са солидарно и поотделно отговорни за плащането с него, да спазват горепосочените задължения относно декларацията и плащането.

8. Без това да засяга разпоредбите, които следва да бъдат приети в изпълнение на чл. 17, ал. 4, държавите-членки могат да налагат други задължения, които смятат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами.

9. Държавите-членки могат да освобождават данъчнозадължените лица:

— от някои задължения;

— от всички задължения, когато съответните данъчнозадължени лица извършват само освободени от данък сделки;

— от плащане на дължимия данък, когато сумата е незначителна.

Когато данъчнозадължено лице съхранява фактури, издадени или получени от него по електронен път, гарантиращ диалогов достъп до данните, и когато мястото на съхраняване е в друга държава-членка, а не в тази, в която се е установило лицето, компетентните органи на държавата-членка, в която се е установило лицето, имат право за целите на директивата да осъществяват достъп по електронен път, да изтеглят и да ползват така съхраняваните фактури при ограниченията, регламентирани от държавата-членка, в която се е установило данъчнозадълженото лице, и доколкото това се изисква от тази държава-членка за целите на контрола.“

За вносните стоки държавите-членки приемат правилници за деклариране и плащане.

В частност държавите-членки могат да предвидят данъкът върху добавената стойност, платим при вноса на стоки от данъчнозадължено лице или от лица-отговорни платци, или от някои категории такива лица, да се плаща по време на вноса при условие, че данъкът се посочва като такъв в декларация, подавана съгласно чл. 22, ал. 4.


Дял ХIV

ОСОБЕНИ РЕЖИМИ

Член 24

ОСОБЕН РЕЖИМ ЗА МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

1. Държавите-членки, които биха срещнали трудности в прилагането на нормалния данъчен режим към малките предприятия поради дейностите или структурата на тези предприятия, имат право при определени от тях условия и ограничения, но при спазване на разпоредбата на чл. 29 за консултациите, да прилагат опростен ред като например единен данъчен размер за начисляване и събиране на данъка, при условие че това не води до неговото намаляване.

(а) държавите-членки, които са се възползвали от правото си съгласно чл. 14 от втората Директива на Съвета от 11-и април 1967 г. да въведат освобождаване или стъпаловидно данъчно облекчение, могат да запазят съответните си разпоредби и реда за тяхното прилагане, ако те съответстват на системата на данък върху добавената стойност.

Държавите-членки, които прилагат освобождаване от данък на данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 Европейски отчетни единици по обменния курс за деня на датата на приемане на настоящата Директива, могат да разширят обхвата на освобождаване до годишен оборот, равностоен на 5 000 Европейски отчетни единици.

Държавите-членки, които прилагат стъпаловидно данъчно облекчение, не могат нито да увеличават тавана на стъпаловидните облекчения, нито да въвеждат по-благоприятни условия за даването им;

(б) държавите-членки, които не са се възползвали от това си право, могат да освобождават от данък данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот е най-много равен на равностойността в национална валута на 5 000 Европейски отчетни единици по обменния курс за деня на датата на приемане на настоящата Директива.

По целесъобразност те могат да дават стъпаловидно данъчно облекчение на данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот надхвърля тавана, определен от държавите-членки за освобождаване от данък;

(в) Държавите-членки, които прилагат освобождаване от данък на данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е равен или по-голям от равностойността в национална валута на 5 000 Европейски отчетни единици по обменния курс за деня на датата на приемане на настоящата Директива, могат да увеличават този таван, за да поддържат стойността му в реално изражение.

3. Понятията за освобождаване и стъпаловидно данъчно облекчение се прилагат за доставката на стоки и услуги от малки предприятия.

Държавите-членки могат да изключват някои сделки от обхвата на режима, предвиден от ал. 2. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат в никакъв случай за сделките, посочени в чл. 4, ал. 3.

4. Оборотът, който служи за критерий при прилагане разпоредбите на ал. 2, се състои от сумата без данък върху добавената стойност на доставените стоки и услуги съгласно определението в чл. 5 и 6, доколкото същите са облагаеми, в т.ч. сделките, освободени чрез възстановяване на платения данък в съответствие с чл 28, ал. 2, и сумата на сделките, освободени съгласно чл. 15, сумата на сделките с недвижими имоти, финансовите сделки, посочени в чл. 13, т. Б, б. “г”, и застрахователните услуги, освен ако тези сделки не са съпътстващи.

Обаче разпореждането с материални или нематериални дълготрайни активи на предприятие не се отчита при изчисляването на оборота.

5. Освободените от данък данъчнозадължени лица нямат право на приспадане на данъка в съответствие с разпоредбите на чл. 17 и на посочване на данъка в издаваните от тях фактури.

6. Данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за освобождаване от данък, могат да избират между нормалния данъчен режим и опростения ред, посочен в ал. 1. В този случай те имат право да се ползват от стъпаловидно данъчно облекчение, ако такова е предвидено от националното законодателство.

7. При спазване разпоредбата на ал. 1 данъчните лица, които се ползват от стъпаловидно данъчно облекчение, се третират като данъчнозадължени лица при условията на нормалния режим на данъка върху добавената стойност.

8. На 4-годишни интервали с начална дата 1-ви януари 1982 г. и след консултация с държавите-членки Комисията докладва на Съвета относно прилагането на разпоредбите на настоящия член. Доколкото е необходимо и отчитайки необходимостта от постигане на дългосрочна конвергенция на националните нормативни уредби, Комисията прилага към доклада си предложения за:

(а) усъвършенстване на особения режим за малките предприятия;

(б) адаптиране на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване и стъпаловидно облекчение от данъка върх добавената стойност;

(в) адаптиране на лимита от 5 000 Европейски отчетни единици, посочен в ал. 2.

9. Съветът ще вземе решение, когато настъпи подходящият момент, за това дали постигането на целта, посочена в чл. 4 от първата Директива на Съвета от 11-и април 1967 г., налага въвеждането на особен режим за малките предприятия и ако това е целесъобразно, ще вземе решение относно ограниченията и общите условия за прилагане на този режим. До въвеждането на такъв режим държавите-членки могат да запазят собствените си особени режими, които ще прилагат в съответ-ствие с разпоредбите на настоящия член и последващите актове на Съвета.

Член 24 а

Във връзка с прилагането на чл.24, ал.2 и 6, следните страни членки могат да освобождават от данък върху добавената стойност данъчно задължени лица, чийто годишен оборот в националната им валута е по-малък от:

- в Република Чехия: EUR 35 000;

- в Естония: EUR 16 000;

- в Кипър: EUR 15 600;

- в Латвия: EUR 17 200;

- в Литва: EUR 29 000;

- в Унгария: EUR 35 000;

- в Малта: EUR 37 000 когато основен предмет на стопанската дейност е доставката на стоки, EUR 24 300 когато основен предмет на стопанската дейност е доставка на услуги с ниска добавена стойност (голям дял на суровини), и EUR 14 600 в останалите случаи, а именно с висока добавена стойност (нисък дял на суровините);

- в Полша: EUR 10 000;

- в Словения: EUR 25 000;

- в Словакия: EUR 35 000.

Подобно освобождаване не може да има ефект върху собствените ресурси, за които базата за изчисляване трябва да се преразгледа в съответствие с Регламент на Съвета (ЕИО, Евратом) № 1553 / 89 за единно дефинираните правила за събиране на собствените ресурси на база данък върху добавената стойност.

Член 25

РЕЖИМ НА ОБЩ ЕДИНЕН ДАНЪЧЕН РАЗМЕР ЗА СЕЛСКИТЕ СТОПАНИ

1. Когато прилагането за селските стопани на нормалния режим на данъка върху добавената стойност или на опростения режим, предвиден от чл. 24, би породило затруднения, държавите-членки могат да прилагат за селските стопани режим на единен данъчен размер с тенденция към компенсиране на данъка върху добавената стойност, начислен върху покупките на стоки и услуги от селските стопани на единен размер в съответствие с настоящия член.

2. За целите на настоящия член се прилага следните дефиниции:

— “селски стопанин” — данъчнозадължено лице, което извършва дейността си в едно от определните по-долу предприятия;

— „земеделски, горски или рибни предприятия” — предприятие, смятано за такова от всяка от държавите-членки в рамките на производствените дейности, изброени в Приложение А;

— “селски стопанин на единен размер” — селски стопанин, за който се прилага режимът на единен данъчен размер съгласно разпоредбите на ал. 3 и следващите я алинеи;

— “селскостопански произведения” — стоки, произведени от земеделско, горско или рибно предприятие във всяка държава-членка в резултат от дейностите, изброени в Приложение А;

— “селскостопанска услуга” — всяка услуга съгласно Приложение Б, доставена от селски стопанин с използване на собствена работна сила и/или чрез оборудването, което е в обичайна наличност в стопанисваното от него земеделско, горско или рибно предприятие;

— “начислен върху ресурсите данък върху добавената стойност” — общата сума на данъка върху добавената стойност за стоките и услугите, закупени от всички земеделски, горски и рибни предприятия на всяка държава-членка при условията на единния данъчен размер, когато този данък би подлежал на приспадане съгласно чл. 17 от селски спонанин, за който се прилага нормалният режим на данъка върху добавената стойност;

— “компенсационни норми с единен размер” — нормите в процентно изражение, фиксирани от държавите-членки в съответствие с ал. 3 и прилагани от тях в случаите, посочени в ал. 5, така че селските стопани на единен размер да компенсират по твърда норма начисления върху ресурсите данък върху добавената стойност;

— “компенсация по единен размер” — сумата, която се получава при прилагане на компенсационната норма по единен размер, предвидена от ал. 3, към оборота на селския стопанин на единен размер в случаите, посочени в ал. 5.

3. Когато е необходимо, държавите-членки фиксират компенсационните норми с единен размер и уведомяват Комисията преди прилагането им. Нормите се основават на макроикономически статистически показатели, обхващащи само селските стопани на единен размер, за предходните три години. Нормите не могат да бъдат употребявани за възстановяване на суми в полза на селските стопани на единен размер, превишаващи начисления върху ресурсите данък върху добавената стой-ност. Държавите-членки имат право да намаляват нормите до нулев размер. Нормата може да бъде закръглявана нагоре или надолу до най-близкия 1/2 пункт.

Държавите-членки могат да фиксират променливи компенсационни норми с единен размер за горското стопанство, за различните отрасли на земеделието и за рибното стопанство.

4. Държавите-членки могат да освобождават селските стопани на единен размер от задълженията, наложени на данъчнозадължените лица съгласно чл. 22.

5. Нормите с единен размер, предвидени от ал. 3, се прилагат към цената без данък на селскостопанските произведения и селскостопанските услуги, доставяни от селските стопани на единен размер на данъчнозадължени лица, които не са селски стопани на единен размер. Компенсацията изключва всякакви други форми на приспадане.

6. Държавите-членки могат да предвидят компенсацията по единен размер да бъде плащана:

(а) или от данъчнозадълженото лице, на което се доставят стоките или услугите. В този случай данъчнозадълженото лице, на което се доставят стоките или услугите, има право по ред, постановен от държавите-членки, да приспада от данъчното си задължение върху добавената стойност сумата на компенсацията по единен размер, която е платило на селските стопани на единен размер; или

(б) от органите на държавната власт.

7. Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби за осъществяването на надлежни проверки за плащането на компенсациите по единен размер на селските стопани на единен размер.

8. За всички останали доставки на селскостопански произведения и селскостопански услуги освен попадащите в обхвата на ал. 5 компенсацията по единен размер се смята за платена от купувача или клиента.

9. Всяка държава-членка може да изключва от режима на единен размер някои категории селски стопани, за които прилагането на нормалния режим на данъка върху добавената стойност или на опростения режим, предвиден от чл. 24, ал. 1, не би довело до административни трудности.

10. Всеки селски стопанин на единен размер може да избере при ред и условия, постановени от всяка държава-членка, за него да бъде прилаган нормалният данъчен режим или, съответно, опростеният режим, предвиден от чл. 24, ал. 1.

11. Комисията преди края на 5-ата година от влизането в сила на настоящата Директива представя на Съвета нови предложения относно прилагането на данъка върху добавената стойност за сделки със селскостопански произведения и услуги.

12. Когато се възползват от възможността за избор, предвидена от настоящия член, държавите-членки фиксират уеднаквената база за определяне на данъка върху добавената стойност, за да прилагат схемата на собствените средства, използвайки общия метод на изчисление съгласно Приложение В.