Пример 8a: HORA – Зониране на риска от наводнения в Австрия

HORA е система за зониране на риска в цяла Австрия (www.hochwasserrisiko.at) за природни бедствия, в момента приоритизираща наводнения и земетресения. Този проект се прилага съвместно от Федералното министерство по селско стопанство, гори, околна среда и управление на водите и Асоциацията на австрийските застрахователни компании (Verband der Versicherungsunternehmen Österreich VVO) на повече от 25,000 километра реки. Големият извод от наводнението през 2002, „открито” от проучването “Риск от наводнения”, бе, че освен повишаване информираността на хората към риска, посочване на границите на активните мерки за защита от риска и необходимостта от адаптирано използване на застрашените зони “партньорството в рискови ситуации” между държавата, застрахователните компании и индивидуалните личности ще изиграе дори по-голяма роля в бъдеще. HORA има важна роля в тази съвместна дейност с уникален проект за Европа относно сътрудничеството между държавата и частния сектор. Бенефициенти на това сътрудничество са гражданите на страната, когато става въпрос за предоставяне на важна информация, например риска от наводняване на жилището на даден човек или промишлено предприятие, инфраструктурно съоръжение и т.н. Освен за получаване на лесна и бърза информация за всеки риск от наводнение посредством цифрова карта на районите под заплаха по интернет, която служи за първата оценка на риска, този инструмент може да се използва за оптимизиране и определяне на приоритети при необходимия контрол на наводненията на общинско, провинциално и федерално ниво.

За Федералното министерство по селско стопанство, гори, околна среда и управление на водите, проектът е не само крайъгълен камък в сферата на съобщенията на риска, но и отразява водещата роля на Австрия във водния отрасъл като такъв. HORA благоприятства части от Рамковата директива за наводненията на ЕС, която изисква повече информация за обществеността. Това, което има значение за застрахователните компании, освен повишеното съзнание на хората е подобряване в разбирането и оценката на потенциалните опасности като основа на застраховането.

Извършване на по-голямата част от преразглеждането на предварителната оценка на риска от наводнения с оглед изменението на климата

Съгласно Директивата за наводненията има необходимост от преразглеждане на ПОРН (Член 4 и 5) на всеки 6 години. Трябва да се използват всички налични данни с оглед идентифициране на евентуалните промени или тенденции, наложени от изменението на климата.

За да се гарантира, че изменението на климата е разгледано правилно при преразглеждането на предварителната оценка на риска от наводнения, включително последващото определяне на зони със значителен потенциален риск от наводнения, се препоръчва:

• 
  Винаги да се използва последната налична (но все пак стабилна) информация
  
• 
  Да се определят „горещите точки на изменение на климата” които трябва да бъдат обект на по-подробни проверки и които може да случат за зони за определяне на тенденциите и индикатори за уязвимостта на дадени региони. Необходимостта от повторна оценка може да се разглежда за всеки период на преразглеждане.
  
• 
  Да се обменя информация между държавите-членки (ДЧ) за въздействията от изменението на климата, не само между ДЧ, споделящи водни ресурси, но и в по-голям мащаб, за да се повиши информираността към забелязваните промени.
  

В общия случай, когато се действа при неопределени условия е препоръчително да се проучат и разгледат много сценарии. Оценката на потенциален значителен риск от наводнения изисква да се разгледат и някои от "най-лошите сценарии" като опорна точка по отношение на най-лошата ситуация, която може да се очаква, въпреки, че мерките, взети в процеса на планиране може да се базират на по-реалистични сценарии. За планирането на управлението на риска от наводнения, обаче, може да не е осъществимо да се използва най-лошия климатичен сценарий, както е разгледано в МПИК (като нова ледникова епоха, 18 м покачване на морското равнище и т.н.) и терминът трябва да се използва внимателно по такъв начин, че да е все пак използваем за целите на планирането. Оценката на риска от наводнения трябва обикновено да използва сценарий, обхващащ речни оттоци, морски равнища и климатични условия, за които се счита, че има малка, но все пак реална възможност в рамките на 100 до 200 години. Екстремните оттоци, морски нива и т.н. може да са по-високи, отколкото конструктивните условия на защитите от наводнения, направени от човека.

Последната налична информация за изменението на климата трябва да се вземе под внимание. "Най-лошият сценарий трябва да е ясно описан. Циклите за периодично преразглеждане, изисквани от Директивата за наводненията дават възможност да се вземат предвид нови научни постижения по отношение на изменението на климата.

В този контекст терминът сценарий се използва за въпроси по изменение на климата и не трябва да се бърка със сценариите съгласно Член 6(3) на ДН, който не може да се разглежда съгласно ПОРН.

Предварителната оценка на риска от наводнения изисква както оценка на ефективността на направените от човека защитни конструкции от наводнения, така и отчитане на въздействията, свързани с изменението на климата върху наводненията, в зависимост от нуждите на държавите-членки.

"Най-лошият” сценарий, описан в предишния параграф трябва да бъде една база за оценяване на конструкциите за защита от наводнение, направени от човек, в зависимост от това как е дефиниран и оценен този термин. Трябва да се отбележи, че и без изменение на климата има потенциална опасност в зоните зад конструкциите, направени от човека.

Предложени действия

Разберете и оценете доколкото е възможно въздействието на изменението на климата върху различните видове наводнения

• 
  Наблюдавайте и записвайте моделите на наводнения като събирате изчерпателна информация за минали наводнения - приемете разработването на "база данни за минали наводнения на Европейско ниво"
  
• 
  Разработете структура за събиране на информация за минали и нови наводнения
  
• 
  Подобрете откриването на тенденции като използвате информацията, събрана по време на циклите на прилагане, откривайки тенденции на променящи се модели на наводнения
  

• 
  Разгледайте предварително и подобрете лесно достъпната информация
  
• 
  Използвайте мониторинг съгласно РДВ за оттока, физическите изменения, влиянията и въздействията и др.
  
• 
  Обсъдете каква е "наличната и лесна за получаване информация" днес и каква се предвижда е "наличната и лесна за получаване информация" през 2011, 2018 и т.н. (взимайки предвид например наближаващия 5ти ГД на МПИК)
  
• 
  Обменяйте информация със застрахователната индустрия, както и занимаващите се с планиране на земеползването и териториалното планиране
  
• 
  Използвайте най-добре циклите на преразглеждане на ПОРН
  
• 
  Продължете обмяната на най-добри практики за това как са включите информацията за изменение на климата в ПОРН в европейски мащаб.
  

• 
  Отстранете отклоненията във времевите интервали и използвайте възможно най-дълги интервали от време
  

• 
  Вземете предвид изменението на климата, когато оценявате ефективността на съществуващите конструкции за защита от наводнения, направени от човека
  
• 
  Бъдете прозрачни при използване на "най-лошия" сценарий - вземете под внимание последната налична информация за изменение на климата
  

Във Франция са разработени и приложени регионални методи за оценка на практическата значимост и регионалното постоянство при откриването на тенденции в хидроложките крайности (Renard et al, 2008). Въздействието от изменението на климата върху хидроложките режими е все още отворен въпрос: възможна причина за това би могла да е липсата на статистически методи за откриване на тенденции в данните, повлияни от много голямата променливост. Резултатите от проучването подчертават някои от предизвикателствата, свързани с откриване на промени в непостоянния климат. Например предварителните анализи показват, че много от станциите от първоначалния набор за данни са повлияни от значителни промени, но повечето от тези промени могат да бъдат обяснени с не-климатични фактори, основно проблеми с измерването. Не е много вероятно такива отклонения да са специфични само за Франция и могат да се срещнат във всяка серия за речен отток.

Проектът KLIWA (www.kliwa.de) бе създаден за търсене на стратегии за адаптиране при защита от наводнения в Южна Германия. На първия етап бяха анализирани дългосрочни метеорологични и хидроложки данни от измервания в климатичните станции в Бавария и Баден-Вюртенберг и бяха определени тенденции. Климатичните условия в Южна Германия, които влияят върху общия воден баланс са се изменили значително през последния век, особено през последните три десетилетия. В дадени райони, тенденциите, които са наблюдавани посредством мониторинг надвишават естествения праг на отклонение, получен за дълъг интервал от време, за някои от изследваните променливи (температура на въздуха, валежи (регионални валежи, обилни валежи за 24 часа и повече)). Резултатите са в съответствие с обяснението, че глобалния и регионалния климат е наложен от човека, но все още не дават сигурност приноса на промените при екстремалните прииждания на реките към антропогенното изменение на климата.

Финландският институт по околна среда (SYKE) има богати файлове с хидроложки данни, напр. няколко дневни серии за оттока започват от 19ти век. Тези серии от данни са използвани в статистически анализи за да се установят тенденциите в голяма група хидроложки променливи, включително такова, свързани с наводнения. В общи линии, режима на наводненията във Финландия не се е променил значително, въпреки че на много места пролетните пикови стойности са изместени към по-ранна дата.

SYKE също е разработил Система за симулиране на водосборни области и Прогнозиране (WSFS), която се използва за прогнози относно различни хидроложки променливи за всички речни басейни във Финландия. Входните данни за модела са валежи и температура, асимилираните компоненти включват натрупване на сняг и топене, почвена влага, подпочвени води, отток и водни равнища на основните реки и езера.

Обширните файлове с данни и съвременните инструменти за моделиране дават добри възможности да се проучат въздействията на изменението на климата върху наводненията. Такъв тип проучвания вече са осъществявани и работата продължава.

През настоящия етап на тези проучвания, въздействията от изменението на климата върху наводненията във Финландия в периодите 2010-39 и 2070-99 са оценени за 67 места за да се получи обща представа за промените при наводненията в национален мащаб. Оценяването е направено със способи за моделиране от WSFS, като са използвани климатични сценарии от глобални и регионални модели. Величините на наводненията за 20 и 100 години и техните изменения са оценени с честотен анализ. Резултатите може да се използват за да се определят райони, където изменението на климата може да увеличи потенциалния риск от наводнения. (Съгласно тези резултати, наводненията във Финландия може да намалеят в някои зони, но да се увеличат особено в големите централни езера и реките, които изтичат от тях).

Общата тенденция за последиците от изменението на климата ще се вземе под внимание, когато се оценява риска от наводнения във вододелната зона през първата ПОРН. Трябва да се вземат под внимание не само промяната в пиковия отток, но и промяната в сезонното разпределение на наводненията. В някои вододелни области, увеличението на зимните прииждания може значително да увеличи риска от наводнения. Може да се използват по-подробни проучвания на по-късен етап по време на следващите кръгове от прилагане на директивата.

6. Когато посочвате различните сценарии за наводнение, включете информация за изменението на климата.

7. Представете по прозрачен начин неопределеностите, обграждащи измененията на климата на карти.

8. Използвайте карти за наводненията за 6 години за да включите информация за изменение на климата

Директивата за наводненията изисква 6-годишно преразглеждане на картите за наводнения. Вероятностите може да се променят в тази времева рамка, отчасти поради изменение на климата, но също и поради други задействащи механизми (повечето изместващи вероятностите, вижте обясненията по-долу); 6-годишния цикъл на планиране позволява включването на тези промени. Необходимо е допълнително усилие за справяне с неопределеностите във фазата на картирането. При приемане на промените в мащаба на наводненията за различните сценарии, реакцията на ръководните органи, поставена в плановете трябва съответно да се промени, давайки по този начин знак как цикличното прилагане на директивата е полезно за адаптирането спрямо изменението на климата.

Горещо се препоръчва да се включи допълнителна информация, която държавите-членки смятат за полезна (вижте Член 6.5.г) за зоните, предразположени към наводнения по отношение на изменението на климата и неговите последици, например карти за скоростта на водата, дълбочините на водата и възможни бързо-появяващи се промени на речните течения във вид на скица, както и по-бавни промени, в резултат от изместването на меандрите. По отношение на Член 6.5.г (ДН) държавите-членки може да смятат за полезно да анализират и картират ролята на натрупването на седименти, особено при внезапни наводнения и да вземат под внимание вероятното увеличение на почвената ерозия във водосборните басейни.

Допълнителното развитие на аналитичните методи за оценка на заплахата от наводнения при изменящ се климат и на картографските методи може да помогне за показването на вероятностите и неопределеностите в картите на наводненията. Допълнителното развитие на методологиите на картиране също ще са важни за различните видове наводнения, когато се очаква промяна на моделите на наводненията при изменение на климата: речни наводнение (градски/селски населени места), крайбрежни наводнения, поройни речни наводнения, внезапни наводнения, сезонни наводнения, наводнения от подземни води, наводнения от ледоход и ледена каша и т.н. (вижте Анекс III за повече информация за различните видове наводнения,

За всички сценарии е важно да информираме ползвателите на картата за неопределеностите. В картите в електронен формат, това може да стане например с текст в изкачащ прозорец. Необходим е по-голям обмен на информация как това може да се направи най-добре по последователен начин през цялата РБД. Например в трансграничните РБД е важно да се информират ползвателите на картите за неопределеностите.

Поради последиците от изменението на климата за период от 6 години може да има промени в интензитета и мащаба на наводненията и потенциалните промени; това, което съставлява сценарий за средна вероятност от наводнение, например наводнение с вероятност 100 години може да се промени за 6-годишния цикъл. Карите на наводненията трябва да отчитат горното в най-голяма възможна степен, ако условията и сценариите се променят.

Най-вероятно, в някои части на Европа, този вид събития може да увеличат тежкия си характер, като последствие, по отношение на изменението на климата при този сценарии, въздействието е критично. Тъй като периодите на повторно настъпване може да станат по-несигурни, тази несигурност трябва да се управлява.

Събитията с малка вероятност са основно екстраполации на измервания, извън обхвата на събития, случили се в съвременната история (с други думи: от началото на измерванията). В повечето симулации и сценарии случаите на непредвидими събития изглеждат по-сурови по отношение на последствията от тях. Комбинации от неопределени условия при бъдещи обстоятелства и неопределеност на сценариите, описващи бъдещи условия (изменение на климата, използване на земята и др.) са трудни за включване в рисковия подход (каква е вероятността да се случат?). Докато защитата срещу повече или по-малко чести явления е широко възприето решение, анализът на разходите и ползите може да докаже, че този подход не е ефективен за най-лошите сценарии. Мерките за намаляване последствията до минимум ще бъдат различни за най-лошите събития..

С гъвкавостта, гарантирана от Директивата за наводненията се дава възможност за избор между „случаи на непредвидими събития” и малко вероятен сценарий. Това предполага, че например в описанието на „най-лош сценарий”, игнорирайки „точно” вероятността се избягват дискусиите, концентрирани върху този вид детайл и се дава възможност да се разгледа истински важния въпрос: как да се справим с такова събитие, когато то се случи?

Така се предполага, че сценария за непредвидимо събитие може да се използва за предвиждане на промените при наводненията, свързани с изменението на климата, в случай, че не е възможно да се прецени с точност очаквания поток от промени, съответстващ на малка вероятност.

Наводнения с висока вероятност за настъпване

В зависимост от местните / регионални обстоятелства може да е подходящо в карите да се включат наводнения с голяма вероятност, на основание, че изменението на климата също вероятно ще увеличи честотата и интензитета на събитията в тази категория. В някои райони те може да не се различават много по мащаб от наводненията на 100 години.

Една от причините за това е добавената комуникационна стойност на заплахите и рисковете, свързани например с наводнения на 20 или 5 години.

Много е важно информацията от много вероятните сценарии да се вземе предвид при управлението на водните ресурси и усилията за адаптиране към намаляване на риска от бедствия. Колкото по-чести са събитията с наводнения, толкова по-важно е да се вземат стабилни мерки за управление на наводненията, за да се гарантира повишена устойчивост на обществото към често настъпващи събития.

Препоръчва се да се преразглежда необходимостта от включване на картиране на наводнения с висока вероятност на настъпване, където това не е вече направено – във всеки цикъл на преразглеждане, в светлината на възможното въздействие от изменението на климата.

Предложени действия

• 
  Уверете се, че е взета под внимание най-добрата налична информация (вижте по-горе Предварителната оценка на риска от наводнения) когато сценариите за наводнения се преразглеждат на всеки 6 години.
  

9. Включете изменението на климата при поставяне на целите на управлението на риска от наводнения.

10. Осигурете координация на ниво водосборна зона, като вземете под внимание изискванията на Директивата за координиране на ниво РБД/управленска единица

Директивата за наводненията изисква държавите-членки да поставят цели на управлението на риска от наводнения, “които се съсредоточават върху намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията и, ако е уместно, върху неструктурните инициативи и/или намаляването на вероятността от наводнения”.

Плановете за управление на риска от наводнения трябва следователно да включват мерки за постигане на тези цели. Целите на РДВ също трябва да се вземат предвид при създаване на мерките. Вероятното въздействие на изменението на климата върху наводненията трябва също да се вземе под внимание при преразглеждането на плановете (ДН чл. 14(4)). Държавите-членки решават кои цели да си поставят. В светлината на важността от потенциални въздействия на изменението на климата върху наводненията и необходимостта същите да се предвиждат доколкото това е възможно, се препоръчва изменението на климата да се вземе предвид при поставянето на цели за първия цикъл на прилагане на ДН, и се дават някои препоръки в контекста на допълнителния обмен на информация във връзка с разработването на планове за управление на риска от наводнения.

В допълнение е необходимо да се внимава особено за екологичните цели на член 4.1 от РДВ за да се прецени как да най-добре да се гарантират положителни синергии между двете директиви, тъй като някои видове наводнения, както и някои мерки за управление на наводненията (като например възстановяване на поливните земи) също могат да имат благоприятни аспекти за повишаване на устойчивостта на екосистемите към изменението на климата, като екологията на реката и наводняваните терени, плодородността на почвата, възобновяването на подземните води и биоразнообразието.

При поставяне на целите, трябва да се наблегне на аспектите за безопасност при управлението на риска от наводнения с оглед на изменението на климата, особено по отношение на мерките за гражданска защита.

За планирането и вземане на решение съществуват подробно рамкови политики, като Интегрираното управление на наводненията⁴⁰ Те се базират на принципите за управление на риска, които изрично разпознават остатъчните рискове за наводняваните райони при изчерпателния поглед върху наводненията, състоянието на реките, както и ползите и рисковете от използване на наводняваните райони.

• 
  Посочете ролята на изменението на климата при поставяне на целите на управлението на риска от наводнения .
  

11. Включете сценариите за изменение на климата в текущи инициативи и процесите на планиране.

Глава 6 на тези Насоки предлага набор от ръководни принципи, които могат да помогнат за хората с отговорности за управление на речните басейни при изграждането на адаптивен капацитет за справяне с изменението на климата при следващите планове за управление на речните басейни. Тези принципи са валидни и за управлението на риска от наводнения и тук се допълват с препоръки, специфични за процеса на управление на риска от наводнения.

Образование и повишаване на информираността

При изменението на климата информираността относно наводненията вероятно ще се повиши и трябва да бъде управлявана по конструктивен начин за да има сигурност, че правилното ниво на загриженост води до правилни управленски решения. Кампаниите за повишаване на информираността могат да се разглеждат като адресирани към обществеността, към местните власти и политици и към други сектори, влияещи на управлението на риска от наводнения. Повишаването на информираността за увеличения риск от наводнения и как да се справим с тях също е важно и в образователната система.

Информираността относно факта, че обществеността може да очаква по-малко обикновени събития в съвкупност с повече непредвидими събития трябва да се повиши. Това трябва да включва образование относно: веригата източник – път - приемник и всички аспекти от веригата на безопасността от превенция до възстановяване.

Следователно образованието и останалите мерки за повишаване на информираността на обществото ще са решаващи за готовността, превенцията и защитата и като такива могат да са важни мерки в бъдещите ПУРН.

При цялостния подход има необходимост от ангажиране на всички обществени и частни заинтересовани страни. Той е важен за повишаване на информираността, но и да помогне да се определят приемливи оптимални мерки за управление на риска от наводнения. Важен пример е да се ангажират местните власти по планиране в процеса (вижте следващия текст за използването на земите).

Следователно трябва да се използва напълно механизмът на консултации (Член 9) за да се гарантира активно ангажиране на заинтересованите страни в процеса на управление на речните басейни и риска от наводнения по отношение на ролята на значимите задвижващи механизми и приемници на риска, свързани с изменението на климата.

Уверете се, че потенциалните промени на риска от наводнения са включени в гражданска защите/спешни мерки за намаляване на риска от бедствие с множество заплахи

Изменението на климата може да доведе до увеличение на броя и интензивността на хидрометеорологичните опасности в много райони, включително и събития, причинени от времето като наводненията. Това ще доведе до ситуации, където ще бъдат още повече необходими спешни интервенции по гражданска защита. При планирането на бъдещата гражданска защита ще е важно е да се вземат предвид подобрението на системите за ранно предупреждения, засилването на готовността за едновременни събития на ниво ЕС и държава-членка, подобрената готовност на населението и гражданска защита, още по-устойчива на климата, включително координирането и финансирането. Управлението на риска от наводнения следователно трябва да вземе предвид и завишените влияния от изменението на климата върху гражданската защита при планирането. В някои случаи може да се наложи да се подобри сътрудничеството между органите за управление на риска от наводнения и власите за реагиране при спешни ситуации.