Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0446

8. Счита, че свръхцентрализираният модел на управление на рибарството, който беше характерен за ОПОР през последните 30 години, се оказа неуспешен и че настоящата реформа трябва да постигне съдържателна децентрализация; счита, че реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) трябва да създаде условия, които да позволяват отчитането на местните, регионалните и националните специфики; подчертава, че местното управление, подкрепено с научното познание, както и с консултация и участие на сектора в определянето, прилагането, съвместното управлението и оценката на политиките, представлява вида управление, който отговаря най-пълно на нуждите на рибарството и предоставя най-големи стимули за превантивно поведение сред рибарите;

9. Счита, че в новия контекст на децентрализирана и регионализирана ОПОР, регионалните консултативни съвети (РКС) следва да играят много по-важна роля в бъдещата обща политика в областта на рибарството;

10. Счита, че е от първостепенно значение да бъде укрепена ролята на консултативните съвети и да се обмисли сътрудничество при съвместното управление на средствата, като по този начин стане възможно да се запази характера на тези комитети, като се засили стойността им, така че те да се превърнат във форум за управление без правомощия за вземане на решения, но в който ще участват основните субекти от сектора и НПО, и така да се създаде възможност за разглеждане на хоризонтални въпроси, свързани със специфичната проблематика на непромишления риболов;

11. Счита, че налагането на единен модел на управление за всички държави членки, като например прехвърляемите риболовни концесии (ПРК), не представлява подходящо решение с оглед на голямото разнообразие, с което се характеризира рибарството в ЕС;

12. Счита, че би било благоприятно да има различни модели на управление на рибарството за различните държави членки и/или региони в съответствие с доброволна система, при която те да бъдат свободни да избират сами в рамките на регионализирана ОПОР;

13. Категорично отхвърля задължителния характер за прилагане на ПРК за който и да е тип флот; счита, че решението за приемане или отхвърляне на ПРК и за това кои сектори от флота да бъдат включени в този режим следва да бъде оставено на държавите членки при съгласие на компетентните региони, като се вземе под внимание многообразието от ситуации и мненията на заинтересованите страни; счита, че вече е възможно държавите членки да установяват системи за прехвърляеми риболовни концесии в националното си законодателство;

14. Обръща внимание на факта, че системата на ПРК не може да бъде разглеждана като безотказно средство за решаване на проблемите с прекомерния улов и свръхкапацитета; подчертава, че един регулаторен подход, който може да постигне необходимото регулиране на риболовния капацитет, винаги е възможна алтернатива на пазарния подход;

15. Счита, че след като са определени общите цели на управление, държавите членки и компетентните региони трябва да имат свободата да вземат решения относно най-подходящите правила на управление за постигане на поставените цели в рамките на регионализацията, най-вече по отношение на правото на достъп до рибните ресурси, като вземат под внимание специфичните особености на флотовете, рибарството и ресурсите си;

16. Отбелязва колко е важно да се гарантира включването на всички съответни заинтересовани страни в разработването на политики в областта на дребномащабния крайбрежен риболов и на непромишления риболов;

17. Подчертава, че е важно освен количествения аспект на флотовете да се отчита и тяхното кумулативно въздействие върху ресурсите, както и селективността и устойчивостта на методите им за риболов; счита, че бъдещата ОПОР следва да насърчава увеличаването на устойчивостта на флота в екологичен, икономически и социален план (техническа поддръжка и безопасност, възможност за обитаване, условия на труд, енергийната ефективност, съхранението на рибата и др.), като насърчава поетапното предпочитане на секторите и операторите, използващи риболовни съоръжения с най-малко въздействие върху ресурсите и морската среда, и които носят ползи за общностите, към които се числят като създават заетост и осигуряват качество за тази заетост; застъпва се за устойчив баланс между опазването на съществуващите рибни ресурси в морските зони и защитата на местната социално-икономическа структура, която зависи от риболова и крайбрежния риболов;

Характеристики на флота

18. Отхвърля общото и безразборно намаляване на капацитета на флота и подчертава, че адаптирането му, ако е необходимо, не може да се обуславя единствено и задължително от пазарните критерии; счита, че подобно приспособяване трябва да се основава на екосистемен подход, при който конкретните решения за управление на непромишления флот да се вземат на регионално равнище, като се спазва принципът на субсидиарност, като се осигури диференциран риболовен режим, който дава приоритет на достъпа до ресурси и защитава местните непромишлени и, и като се гарантира участието на общностите; призовава спешно да бъде направено проучване на състоянието на капацитета на флотовете в ЕС;

19. Отхвърля всякакво общо намаляване на капацитета на флота, обусловено единствено и задължително от пазарните критерии, наложено от евентуалното и нежелано принудително въвеждане на прехвърляеми риболовни концесии;

20. Изтъква, че е важно да се извършват по-нататъшни изследвания в областта на социалното, икономическото и териториалното сближаване; посочва необходимостта от статистически данни и показатели на европейско равнище, които да предоставят надеждни и достатъчно уместни социално-икономически, научни и екологични данни, включително широка оценка на рибните запаси и улов, както в професионалния, така и в любителския риболов и призовава да бъдат осигурени достатъчно ресурси за постигането на тази цел; вярва, че такива данни следва също така да отразяват изцяло географските, културните и регионалните различия;

21. Настоятелно призовава Европейската комисия да изготви анализ и оценка на капацитета на флота на европейско равнище, която да позволи вземането на най-адекватните решения;

22. Призовава Комисията да следи и коригира горните граници на капацитета на флотовете на държавите членки, така че да бъдат в съответствие с надеждните данни и да бъде взет под внимание техническият напредък;

23. Посочва, че големият брой кораби и голямото разнообразие от риболовни техники поставят по-големи изисквания и предизвикателства пред управлението на дребномащабния риболов; подчертава, че наличието на информация е от решаващо значение за ефективното управление и че е необходима повече и по-добра информация за дребномащабния риболов;

24. Настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите членки, РКС и заинтересованите страни за подобряване на характеризирането на дребномащабния риболов и да изготви карта на неговото разпределение в ЕС за целите на управлението на рибарството; настоятелно призовава по-специално Комисията, заедно с държавите членки да осъществи цялостно и стриктно проучване на размера, характеристиките и разпределението на различните сектори от дребномащабния риболов, като направи колкото е възможно по-подробен анализ къде, кога и как да извършват риболов, с цел да се определи в кои сегменти от флота има свръхкапацитет и причините за това;

25. Посочва, че в момента Общността съфинансира не повече от 50 % от бюджета за събиране, обработка и разпространение на биологична информация, която се използва в подкрепа на основано на знания управление; следователно призовава Общността да повиши усилията си в тази област, като увеличи максималния допустим процент на съфинансиране;

26. Предупреждава за необходимостта от по-пълно запознаване с настоящото състояние на любителския риболов и неговото развитие, включително икономическото, социалното и екологичното му въздействие; обръща внимание на случаи, при които любителският риболов излиза извън своя обхват и конкурира незаконно професионалния риболов при улова и търговията с риба, което води до намаляване на пазарните квоти на местно и регионално равнище и до понижаване на цените при първоначалната продажба;

27. Приема, че новият ЕФМДР е разработен така, че да дава възможност за получаване на средства най-вече за сегментите на крайбрежния и непромишления флот; приема, че изхождайки от общата, зададена от ЕФМДР рамка, държавите членки са тези, които трябва да установят приоритетите си за финансиране по такъв начин, че да отговорят на специфичните проблеми на този сегмент и да подкрепят устойчивото управление на местно равнище на съответния вид риболов;

28. Обявява се за идеята да се поддържа фонд, който да спазва принципа на по-голяма подкрепа за съфинансирани дейности в най-отдалечените региони, както и да се запазят специфичните инструменти за компенсация на допълнителните разходи, свързани с дейността и разпространението на рибни продукти, като се отчетат структурните ограничения за сектора на рибарството в тези региони;

29. Подчертава, че предвид несигурното положение и упадъка на някои крайбрежни общности, зависещи от риболова, и липсата на алтернативи за икономическа диверсификация, следва да се подсилят съществуващите инструменти, фондове и механизми, за да се гарантира сближаване от гледна точка на заетостта и екологичната устойчивост; счита, че това следва специално да бъде отбелязано в новата рамка на ОПОР и в МФР; също така подчертава необходимостта да се акцентира върху по-голямо съвместно управление и участие на сектора на непромишления риболов при взимането на решения, като се насърчават местни и регионални стратегии и трансгранично сътрудничество в тази област, включващи проекти в сферата на развитието, научните изследвания и обучението, при осигуряването на подходящо финансиране от ЕФМДР, ЕСФ и ЕФРР;

30. Призовава държавите членки да вземат предвид значението на икономическата, социалната и културната роля на жените в риболовната промишленост, така че жените да имат възможност за достъп до социални придобивки; подчертава, че със своето активно участие в различните дейности, свързани с рибарството, жените допринасят за запазването на културните традиции и специфичните практики, от една страна, а от друга — за оцеляването на съответните общности, като по този начин се гарантира съхраняването на културното многообразие на тези региони;

31. Счита, че правилата за прилагане на бъдещия ЕФМДР следва да допускат възможност да се финансират действия, наред с останалото и в следните области:

– подобряване на безопасността, условията за живот и труд на борда, подобряване на съхранението на улова и подобряване на икономическата и екологичната устойчивост на корабите (селективност на риболовните съоръжения, енергийна ефективност, и т.н.), като същевременно не се увеличава риболовният им капацитет;

– инвестиране в по-устойчиви риболовни съоръжения;

– насърчаване на по-голямо участие на младите хора в дейностите на сектора и задържане им чрез специална схема за стимулиране в отговор на предизвикателствата на заетостта и устойчивостта, пред които е изправен секторът, както и чрез стартови пакети за осигуряване на влизането на ново поколение рибари в дребномащабния риболов;

– построяване на специализирани рибарски пристанища със специфични съоръжения за разтоварване, съхранение и продажба на продукти от риболова;

– подкрепа за сдружаването, организирането и сътрудничеството на професионалистите в сектора;

– стимулиране на политики по качеството;

– насърчаване на социално-икономическото сближаване на крайбрежните общности, които в най-голяма степен зависят от дребномащабния риболов, като се обръща специално внимание към най-отдалечените региони, за да се стимулира развитието на тези крайбрежни райони;

– подкрепа за устойчивите практики за събиране на морски дарове, наред с останалото чрез оказване на помощ на хората, извършващи тази дейност, най-често жени, които страдат от професионални заболявания;

– подкрепа за рекламирането и търговската реализация на продуктите на непромишления риболов и екстензивната аквакултура чрез създаване на европейски етикет за признаване и обозначаване на продуктите на европейския непромишлен риболов и улов на миди и ракообразни, при положение че се зачитат добри практики за устойчивост и принципите на Общата политика в областта на рибарството;

– подкрепа за образоването и за рекламни кампании за осведомяване на потребителите и младите хора за това колко е важно потреблението на риба от дребномащабен риболов, включително за положителното въздействие на последния върху местната икономика и околна среда;

– разпределяне на финансови средства в рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство по начин, който да направи рибарския сектор по-благоприятен за жените чрез преустройството му и осигуряването на подходящи удобства (като помещения за преобличане на плавателните съдове или в пристанищата);

– подкрепяне на сдружаването на жени, заети като плетачки на рибарски мрежи, нескатилас (neskatilas) и опаковачки;

– професионално обучение, включително обучение за жените, които работят в риболовния сектор, за да се подобри достъпът им до управленски и технически работни места в областта на рибарството;

– укрепване на ролята на жените в риболова, по-специално чрез оказване на подкрепа за дейности, извършвани на сушата, за специалисти в областта и за свързаните с риболова дейности, както нагоре, така и надолу по веригата на рибарството;

32. Подчертава, че достъпът до средства от бъдещия ЕФМДР следва да дава предимство на проекти, предлагащи интегрирани решения, които облагодетелстват крайбрежните общности като цяло, а не само малък брой оператори; счита, че достъпът до средствата от ЕФМДР следва да бъде гарантиран също за рибарите и техните семейства, а не само за корабособствениците;

33. Подчертава, че общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури (ООП) следва да допринася за създаване на възможности за по-добри приходи в сектора на дребномащабния риболов, стабилността на пазарите, подобряването на търговската реализация на риболовните продукти и увеличаването на тяхната добавена стойност; изразява загриженост относно възможността за разрушаване на съществуващите обществени инструменти за регулиране на пазарите, публичните регулаторни органи и субсидиите за съхранение на сушата, и изисква амбициозна реформа, която да засили инструментите на ООП за постигане на тези цели;

34. Предлага създаването на европейски знак, удостояващ продуктите от дребномащабен риболов, добити в съответствие с принципите на ОПОР, за да се насърчат най-добрите практики;

35. Подкрепя създаването на механизми, гарантиращи признаването на т. нар. „положителни външни явления“, които са породени от дребномащабния риболов, но не получават пазарна компенсация по отношение на околната среда и социално-икономическото сближаване на крайбрежните общности;

36. Счита, че е важно да се насърчи справедливо и адекватно разпределение на добавената стойност по цялата верига на стойността в сектора;

37. Призовава за строг контрол и сертифициране на продуктите от риболов, които се внасят от трети страни, за да се гарантира, че произхождат от устойчив риболов и че отговарят на същите изисквания като тези, които трябва да бъдат спазвани от производителите от Общността (например по отношение на етикетирането, проследяването, фитосанитарните норми и минималните размери);

38. Подкрепя създаването (в рамките на ЕФМДР или на други инструменти) на специфични и временни механизми за подкрепа, които да се прилагат в спешни случаи, като природни или причинени от човека бедствия (разливи на петролни продукти, замърсяване на водата и т.н.), принудително спиране на дейност поради планове за възстановяване на рибните запаси или преструктуриране или внезапно краткосрочно увеличение на цените на горивата;

39. Призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки, за да гарантират, че жените получават равностойно заплащане и други социални и икономически права, включително застраховане, което покрива рисковете за работещите в сектора на рибарството, и признаване на техните специфични заболявания като професионални болести;

40. Признава, че временната забрана за риболов, позната още като период на естествено възстановяване, е важно и доказано средство за опазване на рибните ресурси и съществен инструмент за устойчиво управление на определени риболовни дейности; признава, че въвеждането на забрана за риболов по време на конкретни критични фази от жизнения цикъл на отделен вид позволява на запасите да се развият по начин, който е съвместим с риболова извън периода на естествено възстановяване; вярва, че е справедливо и необходимо при тези обстоятелства на рибарите да бъде предоставяна финансова компенсация за периода на прекратяване на дейността, по-конкретно чрез ЕФМДР;

41. Призовава Комисията и държавите членки да обмислят начини за постигане на положителна дискриминация в полза на дребномащабния риболов за сметка на широкомащабния риболов и флотовете с по-силно изразен индустриален характер, като същевременно се гарантира управлението на рибарството като цяло да бъде ефективно и устойчиво; счита, че пространственото разграничаване на различните риболовни техники и по този начин определянето на зони, запазени изключително за дребномащабен риболов, е една от възможностите за разглеждане;

42. Призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки за насърчаване и постигане на признаване в по-голяма степен на работата на жените в сектора на рибарството, и да гарантират, че жените, които работят на пълно или непълно работно време в семейни предприятия или помагат на своите съпрузи – и по този начин допринасят за личната и семейната икономическа устойчивост, получават законно признание или социални придобивки, равностойни на тези, от които се ползват лицата със статут на самостоятелно заети лица, по-специално чрез прилагане на Директива 2010/41/ЕС, както и да се гарантират техните социални и икономически права, включително равенство в заплащането, правото на помощи при безработица в случай че загубят работата си (временно или постоянно), право на пенсия, съвместяване на професионалния и личния живот, право на отпуск по майчинство, достъп до социално осигуряване и до безплатно здравеопазване, до здравословни и безопасни условия на труд, както и до други социални и икономически права, включително застраховка, покриваща исковете за работещите в морето;

43. Подкрепя запазването на специалния режим за достъп на дребномащабния риболов в зоната от 12 морски мили;

44. Счита за необходимо да се включи дребномащабният риболов най-вече в обмена относно планирането на пространството в зоната от 12 мили, където формите на употреба обикновено са повече, като вятърните електрогенератори, разположени в морето, както и добив на пясък и чакъл и защитените морски зони често трябва да съжителстват с риболовните дейности в същата зона;

45. Обръща внимание на необходимостта от по-голямо привличане и участие на работещите в дребномащабния риболов в управлението, определянето и прилагането на политиките в областта на рибарството; подчертава значението на това да се предостави по-голяма подкрепа на рибарските сдружения и професионалните организации, които желаят да споделят отговорността за прилагането на ОПОР, с оглед на още по-голяма децентрализация на политиката; настоятелно призовава операторите в дребномащабния риболов или да се присъединят към съществуващи организации на производители, или да учредят нови такива;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0461

Външното измерение на общата политика в областта на рибарството

Комисия по рибно стопанство

PE483.652

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (2011/2318(INI))

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2011 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (Съобщението) (COM(2011)0424),

– като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS),

– като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

– като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), приет през октомври 1995 г. на Конференцията на ФАО (Кодекса за поведение),

– като взе предвид Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда, приета през юни 1998 г. в Орхус,

– като взе предвид Международния план за действие на ФАО за управление на риболовния капацитет, приет от Съвета на ФАО през ноември 2000 г. (IPOA-Capacity),

– като взе предвид годишния доклад на ФАО „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2010 г.,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (Регламента за ННН риболов)¹ и Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността (Регламента за разрешенията за риболовни дейности)²,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (Основния регламент) (COM(2011)0425),

– като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно борбата срещу незаконния риболов на глобално равнище — ролята на ЕС¹,

– като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Зелената книга относно реформа на общата политика в областта на рибарството²,

– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно режима за внос в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури с оглед на бъдещата реформа на общата политика в областта на рибарството³,

– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно Споразумението за партньорско сътрудничество в областта на рибарството между Европейския съюз и Мавритания⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно бъдещия протокол за определяне възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко⁵,

– като взе предвид заключенията на Съвета по селско стопанство и рибарство, проведен на 19 и 20 март 2012 г., относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (ОПОР),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по международна търговия (A7-0290/2012),

А. като има предвид, че две трети от океаните в света са извън национална юрисдикция, където всеки цялостен и изчерпателен правен режим за управление на рибарството трябва да бъде основан на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. и на съответните правни инструменти; като има предвид, че устойчивото управление на рибарството е от стратегическо значение за крайбрежните общности, зависими от рибарството, и за продоволствената сигурност;

Б. като има предвид, че 85 % от оскъдните световни рибни запаси, за които е налична информация, са напълно експлоатирани или свръхексплоатирани според последната оценка на ФАО, въпреки че в доклада на ФАО за 2010 г. се отбелязва напредък във възстановяването на свръхексплоатираните запаси и морски екосистеми по света благодарение на прилагането на добри управленски практики;

В. като има предвид, че ЕС е една от основните световни сили в областта на рибарството със силно присъствие и важна дейност във всички световни океани чрез съчетание от дейности на флота, инвестиции на граждани на ЕС, двустранни споразумения в областта на рибарството и участие във всички основни регионални организации за управление на рибарството (РОУР), като същевременно насърчава добрите практики и спазването на правата на човека;

Г. като има предвид, че ЕС е един от най-важните пазари за продукти от риболов и най-големият световен вносител на рибни продукти, като консумира 11 % от световното производство на риба по отношение на обема и внася 24 % от продуктите от риболов по отношение на стойността, въпреки че реализира само 8 % от световния улов (от които 2 % единствено в чужди териториални води) ;

Д. като има предвид, че досега квотите в РОУР се основаваха предимно на историческия улов, което доведе до преференциален достъп на развитите страни до световните рибни запаси; като има предвид, че те вече трябва да отчитат риболова в крайбрежните развиващи се страни, които от поколения наред зависят от околните рибни ресурси, факт, който трябва да бъде зачетен от ЕС;

Е. като има предвид, че ЕС трябва да се стреми към съгласуваност на политиките за развитие въз основа на член 208, параграф 1 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

Ж. като има предвид, че ЕС трябва еднакво да прилага всички свои други политики, свързани със страни, които не са членки на ЕС – включително в областта на риболова, здравеопазването, търговията, околната среда, целите на общата външна политика и изпълнението на стратегията „Европа 2020“ – по съгласуван и координиран начин;

З. като има предвид, че с цел да се гарантира устойчив риболов, в много случаи е необходимо да се подобрят данните относно рибните запаси, от които ЕС извършва риболов или които са предназначени за пазара на ЕС, по отношение на тяхното състояние, и да се гарантира, че е налична информация относно общия обем на отнемане от рибните запаси от местните флотове и флотовете на други трети държави;

И. като има предвид, че за да се установи в кои видове риболовна дейност се получава или може да се получи свръхкапацитет на флотовете, са необходими достоверни научни проучвания;

Й. като има предвид, че ОПОР трябва да създаде инструмент, който да позволи на ЕС да покаже на света как се провежда отговорна риболовна дейност и как се насърчава по-доброто международно управление на риболовните дейности чрез прилагане на европейските стандарти за управление на флота;

К. като има предвид, че ЕС следва да поеме основна отговорност в мобилизирането на международната общност за борба с ННН риболов;

1. Приветства съобщението на Комисията и множеството положителни предложения, които то съдържа, за насърчаване на устойчивостта на риболова и свързаните с него дейности на ЕС извън водите на ЕС, включително в най-отдалечените региони; счита обаче, че обхватът на документа не е достатъчно широк, като е твърде съсредоточен върху двустранните споразумения и многостранните организации, и че следва да възприеме интегриран подход към другите дейности, стремящи се да доставят продукти, предназначени за пазара на ЕС;

2. Подчертава отново необходимостта ЕС да работи въз основата на съгласуваност на политиките на Съюза, която се стреми към подобряване на управлението на международния риболов;

3. Счита, че координацията между външната политика и политиката на сътрудничество е от изключителна важност за сключването на споразумения за устойчиво рибарство и за постигането на необходимите взаимодействия, които по ефикасен начин да допринесат за развитието на третите асоциирани държави;

4. Счита, че размерът на пазара на ЕС за рибни продукти и географският обхват на дейностите, осъществявани от кораби, които плават под флаг на ЕС и които са собственост на ЕС, налагат висока степен на отговорност на Съюза, който следва да гарантира, че отпечатъкът на рибарството му в областта на околната среда и социално-икономическото му въздействие са устойчиви, да осигурява висококачествени рибни продукти на потребителите в Европа и в други държави, на чиито пазари се предлагат европейски рибни и други свързани с рибарството продукти, и да допринася за социалната и икономическата структура на крайбрежните рибарски общности, както в рамките на ЕС, така и на други места;

5. Счита, че интересите на ЕС относно риболова, извършван във и извън водите на Съюза, и рибните продукти, предназначени за пазара на ЕС, следва да се основават на същите стандарти по отношение на устойчивостта на околната среда и социалната устойчивост и прозрачност и че същите тези принципи трябва да се отстояват и да се изискват от третите държави, както на двустранно, така и на многостранно равнище; счита също, че следва да се прилага забраната за изхвърляне на улов едновременно с въвеждането й във водите на ЕС, по отношение на същите видове, с наблюдение чрез компактни камери за затворени телевизионни системи (CCTV) и наблюдатели, при прилагането на подходящи дерогации с цел избягване на колебанията в цените за консумираните на местно равнище продукти;

6. Припомня, че е необходимо политиките на ЕС да бъдат съгласувани с целите за развитие, както е посочено в член 208 от ДФЕС; отбелязва, че такава съгласуваност изисква координация не само в рамките на самата Комисия, но и между правителствата на държавите членки, и между Комисията и правителствата на отделните държави членки;

7. Посочва отново, че за да се подобри съгласуваността на решенията на ЕС, неговите действия трябва да включват аспектите, свързани с политиките му в областта на търговията, здравеопазването, заетостта, съседството, околната среда, морската политика, външната политика и изпълнението на стратегията „Европа 2020“;

8. Припомня, че съгласно IPOA-Capacity ЕС пое ангажимент за разработване и прилагане на система за управление на риболовния капацитет не по-късно от 2005 г.; изисква от Комисията да обясни защо изглежда, че прилага противоречиви подходи спрямо управлението на капацитета, като предлага замразяване на някои РОУР, докато в същото време предлага да се отстранят основните регулаторни ограничения на капацитета в рамките на флотовете на ЕС; изисква от Комисията да насърчава двустранни и многостранни механизми за приспособяване на риболовния капацитет към наличните ресурси, които са определени като необходими за устойчивата експлоатация на ресурсите от всички флотове, извършващи дейност в тези зони;

9. Счита, че целите и принципите на външното измерение на ОПОР следва да бъдат заложени в Основния регламент;